Цитаделата на аутарха [bg]

Вятърът, който си играеше между скалите, сграбчи плаща ми и го развя. Подхванах го и си сложих качулката.

— Вървях след едно куче. Наричах го Трискъл и твърдях — дори пред себе си, — че е мое, макар че нямах право да гледам куче. Намерих го в един зимен ден. Тогава перяхме спалното бельо на клиентите и каналът се запуши от парцали и бинтове. Клинчех от работа и Дрот ми каза да изляза и да го отпуша. Вятърът беше ужасно студен. Сякаш идваше твоят ледников период, макар че тогава не знаех за него — всяка следваща зима бе малко по-студена от предишната. И разбира се, когато отпушех канала, цялата мръсна вода щеше да потече и да ме измокри. Бях много ядосан, защото бях най-големият след Дрот и Рош и смятах, че работата трябва да я свърши някой от най-малките чираци. Ровичках с пръчката, когато го видях в другия край на Стария двор. Предполагам, че началниците на Мечата кула бяха организирали предишната вечер таен бой и пред вратата им лежаха мъртви животни в очакване на накера. Имаше арсинойтер, смилодон и няколко ужасни вълка. Предположих, че е умряло последно, и по раните реших, че го е довършил някой от вълците. Разбира се, всъщност не бе мъртво, но изглеждаше като мъртво.

— Отидох да го разгледам — продължих аз, — подходящо извинение да се измъкна от работата за малко и да стопля пръстите си. То беше вкочанено като… ами, дотогава не бях виждал подобно нещо. Веднъж бях убил бик с меча си и докато лежеше мъртъв в собствената си кръв, той изглеждаше по-жив от Трискъл. Както и да е, протегнах се и го погалих по главата. Беше голяма като на мечка и бяха отрязали ушите му, така че от тях бяха останали съвсем малки израстъци. Когато го докоснах, отвори очи. Избягах на другия край на двора и така здраво започнах да ръчкам с пръчката, че веднага отпуших канала. Страхувах се, че Дрот ще изпрати Рош да види какво става… Сега, когато се сещам за това, сякаш Нокътя още тогава е бил у мен. Не мога да ти опиша как изглеждаше, когато извъртя очи, за да ме види. Трогна ме. Когато Нокътя бе у мен, никога не съм съживявал животно, но и никога не съм се опитвал. Когато се намирах сред животни, обикновено ми се искаше да убия някое, за да се нахраня. Сега вече не съм сигурен, че убиването на животни за храна е нещо, което би трябвало да правим. Забелязах, че сред твоите запаси нямаше месо — само хляб, сирене, вино и сушени смокини. Да не би твоите хора на твоя свят и твоето време да споделят същото мнение?