Цитаделата на аутарха [bg]

— Напротив — отговорих му аз. — Напоследък даже ям повече, отколкото обикновено — не исках да си мисли, че съм слаб.

— А би могъл и повече. Това по меча ти не е асцианска кръв. Да не си шиавони? Нередовен?

— Животът ми напоследък определено не е редовен.

— Не се ли числиш към някоя част? — Той неочаквано пъргаво скочи от седлото, хвърли поводите на земята и тръгна към мен. Краката му бяха малко криви, а лицето му сякаш бе моделирано от глина и сплескано отгоре и отдолу, преди да го изпекат — челото и брадичката бяха плоски, но широки, очите — като цепки, а устата — голяма. Въпреки това веднага го харесах заради енергичността му и защото изобщо не си правеше труда да скрие безчестието си.

— Не принадлежа на нищо и на никого — освен на спомените си.

— А-а! — Той въздъхна. — Зная, зная. Всеки си има своите проблеми. При теб какво е — жената или законът?

Никога не бях разглеждал проблемите си от този ъгъл, но като се замислих, трябваше да призная, че има замесено по малко и от двете.

— Е, значи си попаднал на подходящото място при подходящия човек. Какво ще кажеш за добра вечеря, цяла тълпа нови приятели и шепа оричоци на сутринта? Как ти звучи? Добре!

Върна се при кобилата, ръката му се стрелна бързо като шпагата на фехтовчик и хвана юздите, преди животното да се дръпне уплашено назад. Когато поводите отново бяха в ръцете му, той се метна на седлото също толкова пъргаво, колкото бе слязъл.

— Качвай се отзад! — викна ми той. — Не е далеч и кобилата ще се справи.

Направих каквото ми каза, но доста по-тромаво, тъй като нямаше стремена, чиято помощ да използвам. Веднага щом се настаних, кобилата стрелна зъби към крака ми като отровна змия. Господарят й обаче сякаш бе предвидил реакцията й и я удари с дръжката на меча си по главата толкова силно, че тя се спъна и едва не падна.

— Не й обръщай внимание — викна ми той. Късият му врат не му позволяваше да обърне главата си към мен. — Чудесно животно е, добър боец, и просто иска да разбереш цената й. Нещо като инициация, нали разбираш. Знаеш ли какво означава инициация?

Отговорих, че терминът ми е познат.

— Ще видиш, че за всяко нещо, което си струва, е необходима инициация. Лично се уверих в това. Никога не съм попадал на такава, която един храбър момък да не може да премине и после да не се посмее над преживяното.