![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
— Нямам друг избор, трябва да те жертвам, за да продължа да живея и да взема силата ти. Имаш много магия, която ще ми помогне да убия преследвачите.
Будика започна да вика и да пищи. Рандал, без да й обръща внимание, направи защитно заклинание на вратата. Така хората от потерята не можеха да влязат вътре, нито да подпалят хижата, нито пък щяха да чуят някакъв шум отвътре. После се обърна към нея.
— Ритуалът трябва да се изпълни при пълна тишина.
След което натика парцал в устата й.
Гарет се събуди в свят без страх и болка. Усещаше миризмата на… на своите братя. Десетки негови братя, които не виждаше, но подушваше и усещаше в душата си. Пое по пътя през мрака и след малко излезе на светло. Вече не виждаше както преди, светът бе в черно и бяло, а самият той стъпваше леко, без да потъва в снега. Статуята от лед бе там и в отражението й разбра, че вече не бе човек, а огромен златен вълк, който се извисяваше над другите.
Братята му го наобиколиха и се наредиха като войници, готови да бъдат командвани. Всеки един от тях бе готов да умре за него. Златният Вълк надигна глава и зави. Последва вой на стотици вълци. Воят продължи няколко минути, но човешкото у Гарет взе превес и той си спомни целта. Да спаси Будика.
Вълчата глутница препускаше из снега. Някои от тях се спираха и виеха, изпълвайки с ужас сърцата на Обитателите, които се криеха в планините. Нямаше поет на земята, който да можеше да опише невероятната гледка на устремените диви животни. А сърцето на Гарет биеше лудешки. Той чуваше и надушваше магията, която се стичаше пред него. Надушваше и обърканите, жалки хора, които се опитваха да я спрат.
Глутницата достигна хижата и връхлетя хората, които я обсаждаха като придошла река. Настана кървава вихрушка от прегризани гърла и посечени вълци. Инквизиторът бе впрегнал войниците си да разбият вратата, които използваха стълба на отсечено дърво за таран. Уви, безуспешно.
Щом видяха огромният вълк обаче, пуснаха дървото и насочиха арбалетите си към вълците.
— Звяра! — изпищя Инквизитора. — Оставете вълците, посечете звяра!
Изпаднал в ужас, той забрави за амбициите си и предусещайки гибелния край, впрегна силите си във вярата.
— Анатема! Победа! Анатема!
След което извади меча си и се нахвърли към Златния. Двамата се сблъскаха по средата на битката. Стрели от арбалети се забиваха болезнено в тялото на Гарет, но той игнорира болката и с мощен скок повали Инквизитора и го уби. После изви от болка, усещайки страданията на ранените си братя.
Видял тази гибелна гледка, капитана подбра хората си и побягна от мястото на битката. Фанатиците и инквизиторите бяха победени от глутницата, която наобиколи лидера си. Златният Вълк облиза раните на няколко от тях.
После се засили към вратата и скочи. Невидима сила проби заклинанието и портите се разтвориха пред него. Отчаяна, Будика повдигна глава от пода, а Рандал, който бе готов да я прободе с нож, изрева:
— Невъзможно!
„Не съм те забравила!“, изкънтя в главата му гласът на младото момиче. „Печатът е счупен! Душата ми е свободна.“ Огромният златен вълк се нахвърли върху Рандал и разкъса гърлото му. Топла кръв шурна и оплиска Будика, а тялото на Рандал се свлече на пода. Глутницата се приближи до Будика и прегриза въжетата. Златният Вълк легна, затвори очи и в следващия миг до нея лежеше Гарет, прободен от няколко смъртоносни стрели.
На следващия ден Будика започна да лекува раните на Гарет. Капитанът се завърна в града и нареди на оцелелите никой повече да не говори за това. Никой повече не преследваше Будика, която заживя с прокълнатия Гарет в планинската хижа.
Когато двете луни в небето не бяха обагрени в червено и Гарет не тичаше заедно с вълчите си другари, двамата с Будика правеха любов. С годините обаче Гарет все повече бе Златния Вълк и по-малко мъжът, който тя обичаше. За това време тя изучи всички книги, останали от Рандал Скитника, но нито едно заклинание не можеше да освободи Гарет от проклятието му. След десетина години Гарет вече не приемаше човешката си форма. Той завинаги се бе превърнал в Златния Вълк, познат още като Златния Пазител на Планинската Магьосница. Онази, повела война с империята и тяхната църква.
Но това е друга приказка…
Иван Димитров
Иван Димитров е на 29 години, роден в град София. Съосновател е на фентъзи и хорър клуб „Конан“. Автор е на статии за компютърни игри, софтуер и хардуер в списание „Computer“. Издава първата си книга през 1998 г. — книгата игра „Господарят на душите“ под псевдонима Айвън Фогър. Автор е на редица фентъзи, хорър и киберпънк разкази. Участва в антологиите „Точка на пристигане“, „Звяр незнаен“ и „Замъкът на престола“. Емблематични негови разкази са „Очи в стъкленица“, „Душа в системата“, „Нощният град“, „Кутията на Пандора“, „Късче огледало“ и „Тайната на черната стомана“. Съавтор е във втората българска ролева игра „Приключение с меч и магия“. Участва в радио-риалити романа „Стражите на съзвездието Пентаграм“.