Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

— Заради това дойдох, скъпа. Той няма да те намери тук. Скоро ще те обвържа с мен, така никой няма да може да те вземе. Ако правиш каквото ти казвам, никога няма да страдаш в такова съществуване.

— Семейството ми? Майка ми? Ще бъдат в безопасност? — треперех от мисълта за смъртта им.

— Докато си с мен, те ще са в безопасност.

Звучеше толкова уверен. Затова майка ми ме изпрати тук, помислих си потиснато. Ако не си бях тръгнала, всички те щяха да бъдат убити.

Той погали бузата ми.

— Трябва да ме слушаш, нали? Иначе няма да мога да те защитя от това.

— Добре. — Поех дълбоко въздух. — Ще направя каквото кажеш.

— Добре. — Зеленото напусна очите му, а усмивката му беше облекчена. — За добро е. Сега, ела при мен.

Той разтвори ръце и аз се поколебах. Искаше прегръдка?

— Хм, — притесних се. — Какво…

— Вече се съмняваш? — прекъсна ме той, а очите му се присвиха.

— Не, не. — Веднага увих ръце около него, сърцето ми започна да бие по-силно. Не беше поза, с която бях свикнала.

— Така е по-добре — беше почти ръмжене. Грегор затегна прегръдката си, докато се изчервих. — Ще се върнем вкъщи сега. Трябва да си уморена.

— Ами… — започнах. — Малко… а?

Той ни вдигна нагоре. Бръщолевенето ми от страх се превърна в издихание на чудене, когато погледнах надолу. О, уау. Нищо чудно, че го наричаха град на светлините.

Грегор ни плъзна над сградите, прекалено на високо, за да бъдем видени отдолу. Беше неописуемо да почувствам вятъра да свисти около мен и силата, излъчваща се от него, докато гледах впечатляващите картини. Сърцето ми не биеше, а гърмеше. Ако това беше сън, помислих си, не исках да се събуждам.

Твърде скоро, той се приземи пред сивата сграда, която беше къщата му. Трябваше да го държа за секунда, докато възстановя равновесието си, все още завладяна от преживяването. Летене.

Ако това беше вампирска облага, да бъда хибрид не беше изцяло лошо.

— Хареса ти. — Той посочи очевидното, усмихвайки се. — Виждаш ли? Само трябва да ми се довериш.

— Не знам какво да кажа — отвърнах без дъх. Той ме пусна, но все още бе доста близо. — Благодаря ти.

Усмивката му се разшири. Стомахът ми започна да пърха. Никой не ми се бе усмихвал така като Грегор.

— Пак заповядай, Катрин.

Глава 14

Следващите три седмици минаха с невероятна бързина. Като оставим настани продължаващото високомерие на Канел и тревогата за семейството ми, трябваше да призная, че никога не съм била по-щастлива.

Да бъда около Грегор бе прекрасно — стига да не спорех с него или да го предизвиквам с различно мнение. Научих това бързо. Коя бях аз, един тийнейджър, та да спори е вампир на хиляда години, който притежаваше сили и знания, които дори не можех да си представя? Това беше любимата реплика на Грегор, когато бе предизвикан. И беше наистина добра. Нямах нищо, с което да я оборя.

Но когато Грегор беше в добро настроение, бе райско. Той слушаше с часове, когато говорех за несигурностите докато растях. Насърчаваше ме да покажа нечовешките си черти — нещо, което се опитвах да скрия колкото се може повече около майка ми. После ми донесе дрехи, обувки и бижута, отхвърляйки протестите ми като каза, че хубавите момичета трябва да имат хубави неща.

Никой мъж преди не ме бе наричал хубава. Всъщност, никой никога не ми бе обръщал внимание по начина, по който го правеше Грегор. Почти за една нощ се бях превърната от това да се чувствам като самотен изгнаник в много предпочитана и специална. Този атрактивен, благ, харизматичен мъж прекарваше цялото си време с мен и въпреки да знаех, че е глупаво всеки ден си падах все повече по Грегор.

И все пак Грегор не се държеше по-различно от защитник. Всеки ден се опитвах да се откажа от това смущаващо увлечение. Не само, че Грегор беше с около хиляда години по-голям от мен, но и вероятно имаше десет приятелки. Канел не можеше да бъде по-очевидна в желанието си по него, но той не й даваше и един миг, въпреки че бе красива жена. Така че какъв шанс имах аз? Никакъв, ето какъв.

Бях убедила себе си да спра да мечтая за Грегор, когато ме заведе да гледаме Английският пациент. След бърз курс френският ми беше достатъчно добър, че да не се нуждая да чета всички субтитри, за да разбера какво се случва, а имаше и определени части, които не се нуждаеха от превод.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?