Крал на пепелища [bg]

Откъм палубата се чу вик:

— Завърти на подветрена, обръщай!

Хату и другите моряци по такелажа подготвиха големите гикове за завъртане. Капитанът бе решил да побегнат. Всеки мъж на борда беше трениран боец, някои, като Брендант, сред най-смъртоносните, които можеше да си представи човек, но силата на Коалтачин не беше в открития конфликт, когато той можеше да се избегне. Беше дебнене, изненада и хитрост. Хату знаеше, че капитанът би се противопоставил на един кораб, без да се замисли, на два — може би, но три бяха повече от достатъчно, за да опита да се измъкне.

След като затегна въжетата, Хату пак хвърли поглед към трите приближаващи се кораба. Щеше да е гонитба. Бяха по-малки от „Нелани“, но може би бяха достатъчно бързи, за да ги догонят. Имаше само груба представа къде се намират, но предполагаше, че в посоката, която беше избрал капитанът, има поне няколко острова. Намираха се южно от Чистия път, район без острови, тъй че островите от двете им страни бяха известни като Северните и Южните острови. Навлизаха все по-навътре в Южните, предимно необитаеми и смятани за опасен район.

Ако капитанът успееше да заобиколи някой от островите и да заслони кораба от наблюдение за десетина минути, имаше шанс да се отърве от преследвачите им в архипелага, а после да поеме отново на север, през Чистия път и в много по-приятелска територия.

Беше късен следобед и слънцето щеше да залезе след по-малко от два часа. Хату се плъзна надолу по едно въже и стъпи на палубата. Прецени, че им предстои час здрава гонитба, преди да ги догонят, но ако капитанът намереше остров, зад който да се прикрие, можеше да останат на дрейф в тъмното и да се измъкнат по-късно.

— Острови — извика Донти отгоре и посочи напред.

Хату погледна към кърмата и видя, че капитанът нарежда на мъжа на румпела да промени посоката.

— Оръжия — каза някой и без да си прави труда да гледа кой дава заповедта, Хату забърза към носа заедно с другите от екипажа. Вдигнаха големи капаци на панти и под тях се разкри оръжеен склад, който можеше да съперничи на цял гарнизон — мечове, копия, щитове, лъкове и пълни със стрели колчани. Хату се поколеба и остави другите членове на екипажа да се въоръжат първи. Много от мъжете избраха оръжия за близък бой и само един — лък. Хату хвърли поглед нагоре, където Донти все още седеше на наблюдателницата, след което награби два набедрени колчана и ги метна на рамото си, след което — и два лъка.

Покатери се бързо горе и подаде единия лък и единия колчан на приятеля си.

— Благодаря — каза Донти. — Виждам, че нямаме много стрелци.

— Трима, явно — каза Хату и кривна глава към другия стрелец на предната мачта.

Загледа приближаващите се кораби и се помъчи да запази спокойствие. Поразяването на движеща се цел, когато имаш стабилна опора, беше достатъчно трудно. Да улучиш от люшкаща се мачта беше дваж по-трудно. Знаеше, че ще е късмет да улучи, но поне можеше да притесни враговете достатъчно, за да им попречи да метнат куки.