![Крал на пепелища [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/4/kral-na-pepelishcha-bg-download.jpg)
Крал на пепелища [bg]
- Автор: Фейст Раймонд Элиас
- Серия: Легенда за Огнегривия #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-859-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крал на пепелища [bg]». Краткое содержание книги:
Отговорност на Брендант беше златото да се изпраща на Съвета. След разрешените отбивки той предаваше плащането на определен пристанищен работник, който на свой ред го предаваше на съответния корабен капитан, пътуващ за Коалтачин. Всеки месец от тях се очакваше определено количество и макар Хату да не знаеше какъв е размерът му, ако не го постигнеха, щеше да последва наказание, може би ужасно, ако нарушението се окажеше преднамерено, така че екипът на Брендант се стараеше никога да не падат под нивото. Не едно алчно момче свършваше в залива с отрязани уши и нос или отсечени пръсти, като предупреждение за другите.
Но задачите им, обир на склад, ограбване на куриер или в този случай — убийство, служеха за цели, които никое от момчетата не разбираше; не се смяташе за необходимо да разбират защо се избират определени цели, което още повече отчайваше Хату. Други можеше и да притежават темперамента за сляпо подчинение, но това дразнеше самото му същество. Започваше да премисля какво би означавало да остави земята, която го беше отгледала, и да навлезе в свят извън онова, което знаеше. Половината му мисли бяха породени от любопитство, но другата половина бяха рожба на непрекъснатата му неудовлетвореност: постоянният резец на гнева никога не го оставяше.
Едно нещо, за което Хату никога не беше говорил, дори с Хава и Донти, беше усещането му, че е различен, че не е съвсем от Коалтачин; въпреки това Коалтачин бе единственият дом, който познаваше. Още от съвсем малък знаеше, че рано или късно ще напусне. Никога нямаше да се издигне до квели наскости. Това, че не знаеше къде ще го отведе съдбата, също разпалваше постоянния му гняв. Две чувства се пробуждаха, когато размишляваше за уникалното си положение: страх от неразбирането защо биха му разрешили да напусне, след като знаеше толкова много за Кралството на нощта, и безсилен гняв от незнанието защо е различен и как това може да е било разрешено.
След като екипът стигна до най-близкия кей, един работник кимна на Брендант и направи знак, който Хату знаеше и който го идентифицираше като агент на бандата. После им кимна към кораба, който беше крайната им цел, и четиримата младежи забързаха нагоре по мостчето. Моряците го издърпаха мигове след като босите крака на Хату стъпиха на палубата.
Всички се заловиха за работа, без да им се казва. Хату и Донти се покатериха на такелажа, защото бяха най-добри за тази сложна и опасна работа. Джолен и Брендант се включиха в палубния екипаж. Корабът бавно се отдели от брега и след малко вдигнаха платната.
Нумерсет нямаше пристанище в истинския смисъл на думата, само един дълъг кей, заслонен донякъде от древен каменен вълнолом. В лошо време корабите оставаха на котва край брега, за да стоят над водата свободно, защото оставени на кея рискуваха да бъдат разбити в скалите под насипа от пръст, върху който бе построен. Но в спокойно време дългият кей позволяваше бързо потегляне без нужда от лоцман.
Корабът беше тримачтов. Името му, „Нелани“, бе изписано на кърмата. Беше направен за бързина и за малки скъпоценни товари. Не беше за далечно плаване, но на Островите човек рядко се оказваше без суша пред очите за повече от половин ден. Такива кораби рискуваха по-малко да заседнат в неочаквани плитчини или да се натъкнат на скрити рифове, а и на Островите имаше много заливчета срещу внезапни бури.
Хату развърза едното от трите големи триъгълни платна, а след това запълзя нагоре по напречните въжета, за да подсигури върха на гика. Триъгълните платна бяха замислени да се балансират лесно, но все пак трябваше да се подсигурят срещу внезапни промени в посоката на вятъра.
Видя, че Донти му се хили, и се подразни. Знаеше, че на Донти му е смешно заради объркването му от последните събития, а и често се чудеше защо ли все още са приятели. Бяха най-невероятната двойка и се бяха сближили още като деца, но никой от двамата не можеше да обясни защо бяха останали близки; понякога Донти развеселяваше Хату, но в повечето случаи го ядосваше.