Крал на пепелища [bg]

— Просто зарязах едни наистина добри ботуши — измърмори Хату.

Брендант го прие за чиста монета и каза:

— Очаквам да научим за какво е всичко това, когато се върнем у дома.

Джолен, обикновено най-тихият от четиримата, се обади:

— Ако изобщо ни кажат.

— Именно — отсече Брендант.

Капитанът слезе при тях и почна с тон, не подканящ нито за коментар, нито за отговор:

— Не знам що за хора сте и не държа да знам. Просто ми казаха да отплавам в мига, в който се качите на борда. — Помълча за миг, като местеше поглед от лице на лице, за да ги оцени. — Вие двамата — каза и посочи Донти и Хату, — горе на палубата с дневния екипаж. — На другите каза: — Вие сте нощна вахта. Спите на пода. — Посочи пода под масата. — Хамаците са за моите хора. Вахта веднага след вечеря.

След това им обърна гръб и се качи на палубата.

— Е, казаха ни — подхвърли Донти с унила усмивка. Перна Хату по рамото и кимна към стълбата. — Да вървим.

Стана и Хату го последва, а Джолен и Брендант започнаха да си търсят места за лягане, за да не се пречкат на тези, които скоро щяха да слязат долу.

— Нещо става — каза Донти, щом се качиха на палубата. — Капитанът не е доволен.

— Да — съгласи се Хату.

Корабният помощник-капитан им махна и нареди:

— Момчета, вие горе. Трябват ми допълнителни очи.

— Неприятност? — попита Донти.

Перването по тила му ясно показа, че помощникът не желае да му се задават въпроси, и двамата младежи бързо се покатериха на такелажа, Донти на главната мачта, а Хату на бизана на кърмата. Малкият каботажен платноход изобщо не разполагаше с вранските гнезда, каквито се намираха на по-големи съдове, а само с една проста кръгла платформа, колкото човек да може да седи или да стои на нея. Наблюдателите обикновено редуваха седене със стоене, тъй като нито едното, нито другото беше удобно и мускулите се стягаха и изтръпваха, ако човек се задържи в едната или другата поза твърде дълго.

Хату и Донти избраха първо да стоят, тъй като седенето с крака, увити около мачтата, обикновено беше тежко и за краката, и за задника дори и за кратко. Донти заговори достатъчно високо, та Хату да го чува, но не и толкова високо, че да го подслушат отдолу:

— Май много хора са ядосани, че сме тук.

— Ако капитанът, първият помощник и Брендант е равно на много хора, предполагам, че си прав.

— Е, ти си ядосан заради ботушите, това прави четирима.

Хату не можа да се сдържи да не се засмее.

— А и аз също съм ядосан, защото мислех да прекарам тази нощ с Флоринда.

Хату отново се засмя. Флоринда беше последното кръчмарско слугинче, което Донти се беше опитал да очарова, откакто бяха в града. Хату беше изтървал бройката на тези преди нея. Донти беше изчезвал за по няколко нощи, така че чарът му явно действаше.