В капана на времето [bg]

— Не — повтори и пухкавото му лице доби твърдо изражение. — Бихте ли ме извинили, господа… мадам — добави след малко, все едно едва сега ме е забелязал. — Трябва да започна процедурата по унищожаването на кораба.

Капитанът промълви нещо задавено и се вкопчи в ръкава му, но чиновникът се освободи и забърза навън.

Атмосферата в склада беше доста тягостна, мосю графът и капитанът ме гледаха кръвнишки, а Джейми гледаше кръвнишки тях. Мъртвецът се взираше невиждащо в тавана на четиридесет стъпки отгоре.

Графът пристъпи с блеснал поглед към мен.

— Имате ли някаква представа какво направихте? — изръмжа той. — Предупреждавам ви, мадам, ще си платите за това!

Джейми пристъпи към него, но Джаред се оказа по-бърз, дръпна го за ръкава и ме побутна леко към вратата, като шепнеше нещо неразбираемо на съсипания капитан, който само клатеше тъпо глава в отговор.

— Горкият нещастник — рече Джаред навън. — Ужас! — На кея беше много студено, вятърът люлееше закотвените кораби, но Джаред попи лицето и врата си с голяма и нелепо черпена носна кърпа, която извади от джоба на жакета си. — Ела, момко, да намерим някоя кръчма. Имам нужда да пийна.

Щом се озовахме на горния етаж на една от пристанищните кръчми с кана вина на масата, Джаред се стовари на един стол, започна да си вее с ръка и издиша шумно.

— Господи, какъв късмет! — Изля доста вино в чашата си, гаврътна го и си наля пак. Видя, че го гледам, ухили се и бутна каната към мен. — Е, това е вино, скъпа, гаврътни го бързо, преди да си имала време да усетиш вкуса, и то ще си свърши работата. — Пресуши чашата си и пак посегна към каната. Започнах да разбирам какво точно се е случило с Джейми предишния ден.

— Добър или лош късмет? — попитах аз. Предполагах, че е лош, но въодушевлението на дребния търговец като че ли не се дължеше само на червеното вино, което силно напомняше акумулаторна киселина. Оставих чашата с надеждата, че емайлът по кътниците ми ще остане непокътнат.

— Зле за Сен Жермен, добре за мен — отговори той лаконично, после стана да погледне през прозореца.

— Добре — седна пак доволно. — Ще разтоварят виното в склада до залез.

Джейми се облегна в стола си, гледаше братовчед си с усмивка и извита вежда.

— Да разбирам ли, че корабът на мосю граф Сен Жермен също превозва алкохол, братовчеде?

Широката усмивка в отговор разкри два златни зъба на долната челюст, които придаваха на Джаред още по-пиратски вид.

— Най-хубавият отлежал портвайн от Пиняо — рече той щастливо. — Струва му цяло състояние. Половината е от реколтата на винарната в Новал и няма да има повече от нея тази година.

— Предполагам, че другата половина от реколтата на Новал се разтоварва в твоя склад? — започнах да разбирам радостта му.

— Точно тъй, моме, точно тъй! — изкикоти се Джаред и едва не се прегърна сам. — Знайш ли как ще се харчи в Париж? — залюля се напред и стовари чашата си на масата. — Ограничено количество, а аз държа монопола? Господи, ще спечеля достатъчно за година!