Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Камъкът беше топъл в ръката ми; по-топъл като че ли дори от кожата ми, макар че вероятно бе илюзия. Обикновено не носех бижута освен венчалните си халки и не ми пукаше особено за тях. Щеше да е облекчение да се отървем поне от част от опасното ни съкровище. И все пак седях там и стисках камъка, докато не започна да ми се струва, че усещам пулса на неговото малко сърце, в синхрон с моя.
Остана само една карета, кочияшът стоеше до главите на конете. След двайсетина минути излезе и собственикът ѝ, който се сбогува и накрая добави на немски Gute Nacht, когато се качи в каретата. Баронът. Беше останал последен и си тръгваше в добро настроение; това изглеждаше обнадеждаващо.
Един от кочияшите, съблякъл ливреята си, гасеше факлите в началото на алеята. Видях бялото петно на ризата му, когато тръгна към къщата в мрака, и внезапната светлина на терасата, щом вратата се отвори пред него. После и тя изчезна, и всичко потъна в тишината на нощта.
Очаквах Джейми да се качи веднага, но минутите минаваха, а не чувах стъпките му. Погледнах към леглото, обаче нямах желание да си лягам.
Накрая станах и пак облякох роклята, без да слагам обувки или чорапи. Излязох и тръгнах тихо боса по коридора, после по стълбите и през прохода към голямата къща, накрая през страничния вход откъм градината. Беше тъмно, освен бледите квадрати лунна светлина, която струеше през прозорците; повечето слуги сигурно си бяха легнали, както и семейството и гостите. През перилата на стълбището сияеше светлина; в трапезарията свещите още горяха.
Чух тихи мъжки гласове, докато се приближавах на пръсти по дървеното стълбище. Мекият шотландски глас на Джейми се редуваше с английските тонове на губернатора в разговор на четири очи.
Свещите вече догаряха в свещниците. Въздухът миришеше на пчелен восък и на ароматния дим на пурите, който висеше на облаци пред вратите на трапезарията.
Аз се приближих тихо и спрях до вратата. Оттук виждах губернатора, с гръб към мен, протегнал врат, за да запали нова пура от свещника на масата.
Ако Джейми ме видя, с нищо не го показа. На лицето му бе изписано обичайното изражение — спокойно и ведро, но напрежението около очите и устата му беше изчезнало и от позата на раменете му разбрах, че наистина е отпуснат и спокоен. Сърцето ми веднага олекна; значи беше успял.
— Място, наречено Ривър Рън — казваше той на губернатора. — Нагоре в хълмовете до Крос Крийк.
— Знам го — отвърна губернаторът с лека изненада. — Със съпругата ми прекарахме няколко дни в Крос Крийк миналата година; обикаляхме колонията по случай встъпването ми в длъжност. Ривър Рън е високо в хълмовете обаче, не е в града — мисля, че е в планината.
Джейми се усмихна и отпи от брендито си.
— Ами семейството ми са планинци, сър; за нас планината е дом.
— Разбира се. — Над рамото на губернатора се вдигна малко облаче дим. После той извади пурата от устата си и се наведе поверително към Джейми.
— Тъй като сме сами, господин Фрейзър, искам да обсъдя с вас и друг въпрос. Една чашка, сър? — Взе гарафата, без да дочака отговор, и наля още бренди.
— Благодаря ви, сър.
Губернаторът пафка усилено известно време, вдигайки сини облаци, и след като разпали добре пурата си, я остави да дими в ръката му.
— Младия Едуин ми каза, че сте съвсем отскоро в Колониите. Познавате ли условията тук?
Джейми сви леко рамене.
— Постарах се да науча каквото мога, сър. За кои условия по-точно става въпрос?
— Северна Каролина е много богата земя — отвърна губернаторът — и все пак не е достигнала нивото на просперитет на съседите си, предимно поради липса на работна ръка. Ние нямаме голямо пристанище, затова робите се водят по суша на огромна цена от Южна Каролина или Вирджиния и не можем да се състезаваме с Бостън и Филаделфия, що се отнася до осъдените на труд затворници. Короната и аз самият отдавна провеждаме политика, с която да окуражаваме заселването в колония Северна Каролина на интелигентни, старателни и набожни семейства, в името както на просперитета ѝ, така и на сигурността. — Той вдигна пурата си и дръпна дълбоко, после издиша бавно, като кашляше.
— За тази цел, сър, сме установили система за отпускане на земи, при която големи площи могат да бъдат предоставени на някой заможен човек, който ще се заеме с начинанието да убеди емигранти да дойдат и да се установят тук под неговото покровителство. Тази политика се е увенчала с успех през последните трийсет години; много хора от Северна Шотландия и островите ѝ бяха привлечени да се заселят тук. Когато пристигнах, бях изумен да открия, че по бреговете на река Кейп Фиър има много хора с имена като Макнийл, Бюканън, Греъм и Кембъл!