Плясъкът на крилете му [bg]

— Аз нямам документи.

— Знам, че нямаш документи — затова си тук.

— Откъде мога да си взема документи?

— Не е там работата. Престъпление е да се опитваш да влезеш в страната без документи.

— Не знаех за документите.

— Незнанието на закона не е оправдание.

— Защо?

— Защото тогава всички ще казват, че не са знаели за закона. Може да кажат, че не са знаели, че убийството е незаконно. Невинен ли е извършител на убийство, ако каже, че не е знаел, че убиването на хора е незаконно?

— Войниците убиват хора — това не е незаконно.

— Те не ги убиват, а ги премахват.

— Разбирам.

Разпитващият не беше сигурен как е позволил разпитът на момчето да му се изплъзне така. Отново се помъчи да овладее ситуацията.

— Защо се опита да влезеш в страната на непозволено място?

— Не знаех, че е непозволено.

— Добре. Защо се опита да влезеш в страната?

— Изкупителите се опитваха да ни убият. Извинявайте, да ни премахнат.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, да направят така, че да престанем да живеем.

— Знам какво значи. Защо каза „убият“, а после го поправи на „премахнат“?

— Ами, нали казахте, че войниците не убиват.

— Не съм го казвал.

Хенри Мъглата го изгледа. Безизразно.

— Защо се опитваха да ви убият?

— Не знам.

— Сигурно са имали причина.

— Не.

— Даже Изкупителите трябва да имат причина да убият някого.

Хенри Мъглата се изкушаваше да каже нещо саркастично, но прояви достатъчно здрав разум да се възпре.

— Може би са ни мислили за Антагонисти.

— Такива ли сте?

— Това престъпление ли е?

— Не.

— Аз не съм Антагонист.

— Какъв си тогава?

— От Мемфис съм.

— Най-после.

— Моля?

— Няма значение. С какво се занимаваше в Мемфис?

— Работех в кухните на двореца.

— Добра работа ли?

— Не. Миех чиниите.

— Родители?

— Не знам. Май са мъртви. А може би просто обикалят като мен.

— Обикалят ли?

— Обикалят от място на място и си търсят работа. Стоят далеч от Изкупителите.

— Но не и ти — имам предвид, че не си стоял далеч от тях.

— Ще отида ли в затвора?

— Не се ли тревожиш за приятелите си?

— Те не са ми приятели. — Това си беше съвсем вярно. — Просто пътувах с тях. Готвех им от време на време. Изглеждаше ми по-безопасно.

— Знаеш ли кои са?

— Ами, просто хора, дето обикалят, търсят си работа и стоят далеч от Изкупителите. И вие щяхте да правите така на тяхно място… на мое място.

Разпитващият помълча за момент.

— Не — в отговор на въпроса ти. Няма да отидеш в затвора. Имаме лагер за нарушители — хора като теб — на трийсетина мили оттук, в Кьониц. Ще трябва да живееш в палатка. Но ще те хранят. Има стражи, които ще те пазят. Може да те разпитват отново.

— Ще мога ли да си тръгна?

— Не.

— Значи е затвор.

— Не — просто място, където ще те задържим, докато научим повече за теб. Има хиляди като теб. Не можем да ги оставим да скитат из цялата страна. Ще имаме петоколонници на Изкупителите навсякъде.