![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
— Браво, хлапе — мъжът го потупа приятелски по рамото, наведе се и взе ключа, а после добави: — Знаех си, че имаш вълшебна дарба.
Спас затвори стъкленицата и я прибра в джоба си. През това време мъжът пъхна ключа в ключалката. Завъртя го два пъти, резето изщрака и портите се отвориха със скърцане пред тях. Хлапето постави медальона на врата си и двамата влязоха вътре.
Озоваха се в огромна градина, в средата на която обрасла пътека водеше до входа на бял замък. Градината беше запусната, дърветата — изсъхнали, а земята — суха и напукана. Сред нея лежеше огромно яйце, от което излизаха множество дебели и черни стъбла, обвили крепостната стена, градината и самия замък в зловеща прегръдка.
Двамата пристъпиха напред, когато от градината долетя женски плач.
— Аз бедната, аз горката — носеше се тънък, изнемощял глас.
Спас се затича безразсъдно напред.
— Хлапе… — опита се да го спре мъжът, но късно. Момчето вече беше на няколко крачки от него, когато го последва.
Гласът доведе Спас до малка, увяхваща роза.
— Помогни ми — проплака цветето.
Момчето се наведе към него и едва тогава забеляза, че то има човешко лице. Очите му го гледаха с надежда.
— Какво ти се е случило? — запита го.
— Увяхвам — рече розата. — Черните стъбла изсмукаха цялата вода, останалите растения загинаха, а скоро и аз ще умра.
Спас знаеше какво да направи — трябваше да я полее, но наоколо нямаше нито поток, нито кладенец с вода. Имаше само суха и напукана почва.
— Трябва да намерим вода — обърна се към мъжа и той свали от пояса си мяха.
— Вземи — рече и му го подаде.
Хлапето отпуши мяха и поля цветето. То се разсмя весело, а щом го погледна в очите, Спас прочете благодарност и радост.
— Благодаря ти — розата разцъфна и от цвета й във въздуха се издигна облаче от зелена светлина, която се завъртя няколко пъти около момчето. То се опита да я хване с пръсти, а тя го погъделичка по дланите.
— Приеми този дар в знак на признателност — допълни розата, преди медальонът да погълне светлината и да засияе в зелено. — В замъка ще срещнете брат ми Шип. Кажете му, че ви пращам и той ще ви помогне — рече, след което притвори очи и замлъкна, все едно никога не беше говорила.
Спас и мъжът продължиха нататък по обраслата от черни стъбла пътека.
Скоро достигнаха до входа на замъка. Мъжът извади със съскане ятагана от ножницата и застана пред вратата.
— Не се знае какво ни очаква вътре — обясни и издърпа вратата със свободната си ръка.
Помещението беше осветено от стотици факли, които горяха от стените. В две редици бяха разположени дузина масивни колони, които се издигаха на десетина метра от пода, а по червения килим между тях се стигаше до мраморен трон в отсрещния край на залата. На него беше седнал рицар в метални доспехи. В скута му лежеше брадва.
— Това не ми харесва — прошепна мъжът и посочи рицаря. Нямаше глава.
За да опровергае думите му, рицарят стисна брадвата с мъртвите си пръсти, изправи се и пристъпи към тях.
— Стой зад мен! — извика мъжът. — И се пази — подхвърли раницата на момчето, а после блокира вражеския удар с ятагана си.
Противниците си размениха по няколко удара. Мъжът си служеше по-умело с ятагана, отколкото рицарят с брадвата. Успяваше да предугади ударите на врага си и нанасяше свои при всяка изгодна ситуация, а при съприкосновението на ятагана му с бронята на рицаря от нея се отчупваха парчета метал.
Изведнъж из залата се разнесе ръкопляскане и тогава момчето забеляза тъмните безформени фигури, които се бяха появили иззад колоните и наблюдаваха с интерес двубоя. Мъжът също ги забеляза. Миг разсейване и дъговидният удар на рицаря проби защитата му. Раздра рамото му и наоколо плисна кръв. Войнът не спря. Лицето му се изкриви от болка и гневно започна да нанася удар след удар. Рицарят премина в глуха защита. При една от поредните си атаки мъжът го изблъска, изби брадвата от ръката му и го събори на земята.