![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Качих се и почуках на вратата му — продължи разказа си Джанет Ферис, — но, разбира се, никой не отвори. Тогава отключих и влязох и веднага ми стана ясно, че нещо не е наред. След това отидох право в полицията.
— Идваха ли хора при него?
— Никога не съм виждала някой да го посещава — отвърна Джанет Ферис. — Но той много работеше и не се задържаше вкъщи. И от време на време отсъстваше.
— А вие поддържахте ли приятелски отношения с него?
— Няколко пъти е идвал на кафе. Говорехме си за разни неща.
— Казвал ли ви е нещо за себе си?
— Не, по-скоро се интересуваше от моя живот, от работата ми, къде съм родена, защо съм се преместила в Лондон. Никога не говореше за себе си.
Ивет се уговори с колегите си да вземат пълни показания от Джанет Ферис и се качи на горния етаж. На вратата я посрещна Мартин Карлайл от екипа на криминалистите. Висок и малко непохватен, с рошавата си тъмна къдрава коса, той изглеждаше като шестокласник, насред училищната лаборатория по химия. — Тук няма нищо интересно за гледане — каза той. — Никакви петна, никакви следи от борба. Оставаш с чувството, че мъжът само е пребивавал тук, а не е живял постоянно. Всичко е прекалено изрядно, прекалено подредено. Намерихме четка за зъби и гребен, от които ще вземем ДНК проби.
Ивет нахлузи платнени калцуни върху обувките си и си сложи чифт латексови ръкавици.
— Не съм свършил — продължи Карлайл. Той й подаде един бележник. — Прегледах го. Има някакви имена. А ето и нещо още по-интересно. — И той размаха листове, на които имаше напечатан текст. — Намерихме банкови извлечения. Как мислиш, каква е сумата в банковата му сметка?
— Нямам представа — каза Ивет.
— Каквото и да предположиш, то ще бъде под реалния й размер — подхвърли Карлайл. — Твоят господин Пуул е бил доста богат.
Ивет влезе навътре. Тя стъпваше предпазливо: усещаше краката си прекалено големи в платнените калцуни, а ръцете й се изпотиха в латексовите ръкавици. Спомни си за майка си — дребна, кокетна жена — която все й натякваше, че е тромава и непохватна. „Виж се само“ — казваше й тя, но Ивет нямаше желание да се гледа. Не й харесваше онова, което виждаше в огледалото: беше едра, с кестенява коса, а околните я забелязваха само когато изпуснеше нещо, или се обадеше рязко, или не на място, което често й се случваше. Чуваше се да казва неща, които нямаше намерение да изрича, особено когато бяха заедно с Карлсън.
Карлайл беше прав: в апартамента на Робърт Пуул цареше идеален ред, противно на безпорядъка в собствения й дом. Тук нямаше и следа от обичайната за едно жилище домашна атмосфера. Тя застана на вратата и се огледа наоколо, стараейки се да имитира Карлсън, когато оглежда местопрестъпление. Той заставаше съсредоточен, неподвижен, а очите му се местеха от предмет на предмет, все едно бяха камери. „Не бързай с изводите — казваше той. — Просто гледай“. Тя видя диван, стол, маса, няколко картини, лавица с книги, подредени по големина, килим. Приличаше на хотелска стая.
Същото беше и в кухнята — керамични чаши, закачени по големина, тенджера и малък съд за варене на мляко, електрически чайник. Тя отвори хладилника. Вътре имаше половин пакет масло, пакетирано сирене чедър, две позеленели пилешки бутчета, пластмасова бутилка кетчуп и бурканче с нискомаслена майонеза. Това беше всичко.
След като огледа всяко кътче от спалнята му, отвори всяко чекмедже и всеки шкаф, погледна под леглото, а после постоя известно време в чистата и почти празна баня (бръсначка, пяна за бръснене, флакон с дезодорант, течен сапун с алое вера, парацетамол, лейкопласт, нокторезачки). Ивет се върна обратно в дневната и седна.
Първо изброи наум нещата, които не беше открила: нямаше паспорт, нямаше портфейл, нямаше ключове, нито телефон, нито шофьорска книжка, нито удостоверение за раждане или други удостоверения и дипломи, нито национален осигурителен номер; никъде не се виждаха снимки или писма, нито компютър, нито тефтерче с адреси и телефонни номера; нямаше презервативи, нито чекмедже, пълно с разни дребни вещи — нещо типично за ежедневието на всеки.