Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 148
Перейти на страницу:

Толкова време прекарваше в притеснения за Жан Ги и неговите слабости, че не се бе замислял за своите собствени. Не беше пристрастен към болката или паниката, но навярно бе твърде привързан към блаженството, което настъпваше, когато те си отидат.

Знаеше, че човешкият ум наистина е място в себе си и може „от рая да направи ад или от ада — рай“.

Гамаш бе напълно убеден, че именно такова нещо се е случило и е Питър Мороу. Направил бе от рая ад. Затова бе прогонен. От изгубения рай.

Но Питър Мороу не беше Луцифер, падналият ангел. Той бе просто един мъж с проблеми, който живееше в главата си и не осъзнаваше, че раят се намира само и единствено в сърцето. За нещастие на Питър, там живееха и чувствата. А те почти винаги бяха една голяма бъркотия. Питър Мороу не харесваш бъркотиите.

Арман се разсмя, защото си припомни разговора от предишната вечер.

Така бе характеризирала Клара първите си опити в живо писта. Не, не ги бе нарекла „бъркотия“, беше нещо друго. Кучешка закуска. Рут бе използвала това сравнение, а Клара се бе съгласила. Рут се опитваше да улови емоции и да ги предаде чрез поезията си. Чрез цветове и композиции Клара се опитваше да придаде форма на чувствата.

Беше бъркотия. Неуправляема. Рискована. Плашеща. Толкова много неща можеха да се объркат. Провалът винаги бе на една ръка разстояние. Но същото можеше да се каже и за триумфа.

Питър Мороу не поемаше рискове. Нито се проваляше, нито постигаше успехи. Нямаше падения, но нямаше и възходи. Пейзажът на битието му бе равен и скучен. Една безкрайна предсказуема пустиня.

Какъв ли удар бе за него случилото се, след като цял живот беше играл на сигурно и въпреки това бе изхвърлен? От дома си. От професията си.

Как трябваше да постъпи човек, когато изпитаното вече не действаше?

Гамаш присви очи и се вгледа в пейзажа. Заслуша се. Този път не в кучешкия лай. Не в птичите песни, нито в шумоленето на дъбовете, кленовете и боровете. Сега слушаше откъслечните разговори, които изплуваха от паметта му. Спомняше си с повече подробности дискусията от предишната вечер. Събираше изречение оттук, жест оттам. Точица или мазване с четка, но във вид на думи, а не на бои. Така си изгради цялостна картина.

Изправи се, все още загледан в далечината. Чакаше да се наместят и последните парченца. И ето — появиха се.

Набързо пъхна книгата в джоба си и тъкмо тръгваше надолу по хълма, когато видя как Мирна излиза от книжарницата си по халат и едва ли не тичешком пресича селския площад. Знаеше, че и двамата са тръгнали към едно и също място. Към дома на Клара.

* * *

— Къде си? — извика Мирна.

— Тук вътре.

Клара стана от столчето и тръгна към вратата на ателието, където вече стоеше Мирна, застинала като някоя от статуите на Великденските острови — при условие че бяха изсечени от бархет, а не от камък. Книжарката често се отбиваше на гости, но рядко идваше толкова рано и обикновено се обличаше, преди да излезе. Мирна рядко си правеше труда да оповести, че е пристигнала. А Клара рядко чуваше гласа й да звучи така. Панически? Не, нямаше паника.

— Клара?

Дочу друг глас, който звучеше по същия начин. Беше на Арман, а в тона му долови вълнение.

Мисля, че знам с какво се е занимавал Питър — рече бившият детектив.

— И аз — обади се Мирна.

— И аз — потвърди Клара. — Но трябва да се обадя на едно място.

— Oui — съгласи се Гамаш и двамата с Мирна тръгнаха след Клара към дневната, където беше телефонът.

След няколко минути художничката затвори, обърна се към тях и кимна. Прави бяха. Появило се бе едно огромно парче от пъзела или поне скоро щеше да се появи.

Петнайсета глава

Осени ме преди малко, докато гледах последната му картина — призна Клара. Преместили се бяха в ателието на Питър, привлечени от платното на статива.

— Ти как се досети? — обърна се художничката към Мирна.

— Цветният кръг.

Книжарката разказа за живописния си английски мъфин. Гамаш, който още не беше закусвал, си помисли, че „конфилини“ звучи като нещо гениално.

— А ти? — попита Мирна бившия детектив.

— Мислех си за кучешката закуска — отвърна Арман и описа разсъжденията, които го бяха довели до същото заключение макар и по друг път.

— И за това колко е трудно да се изобрази чувство. В началото е истинска бъркотия.

Пред тях стоеше картината, която Питър бе изоставил. Цялата бе издържана в оттенъци на бялото. Великолепен усет за нюансите. Почти невъзможно бе човек да различи платното от боите. Изразните средства от метода.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)