Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 148
Перейти на страницу:

Вдъхна и долови ароматите на боровата гора и на влажната пръст. Усети хладния и свеж утринен въздух върху лицето си. Чу как някъде в далечината ентусиазирано джафка кученце. Лаят му помогна да се върне. Кученцето го поведе през воя, писъците и тревожните сирени в главата му.

Вкопчи се в звука. В ароматите. Както го бе научила Мирна.

„Тръгни след нещо, каквото и да е — посъветвала го бе тя. — Нещо, което може да те върне в реалността. Да те отдалечи от ръба.“

Така и направи. Дълбоко вдишване. Окосената трева, уханното сено, струпано край пътя. Дълбоко издишване.

Най-накрая, когато сирените почти стихнаха и сърцето му спря да хлопа бясно, му се стори, че чува самата гора. Листата не просто шумоляха, а му шепнеха нещо. Казваха му, че е успял. Че е стигнал у дома. Че е в безопасност.

Гамаш отдръпна ръката си от твърдия ръб на пейката и се плъзна назад, докато не се отпусна на дървото. На думите. Дълбоко вдишване. Дълбоко издишване. Отвори очи и пред него се ширна селото. За пореден път бе спасен. Изненадан от радост.

Но какво щеше да стане, ако си тръгнеше? Ако се върнеше в този свят, за който по-добре от всички знаеше, че не е просто плод на въображението му?

* * *

Мирна Ландерс бавно се отдалечи от прозореца. Всяка сутрин виждаше как Арман чете. А после затваря загадъчната книга и се взира в безкрая.

И всяка сутрин бившата психоложка ставаше свидетел как демоните прииждат и се тълпят около него, докато не намерят откъде да влязат. През главата, през мислите му. А оттам достигаха сърцето и впиваха нокти в него. Виждаше как ужасът го обзема. И виждаше как той му се противопоставя.

Всяка сутрин Мирна се събуждаше, правеше си кафе и заставаше до прозореца. Оттегляше се чак когато се увереше, че е успял сам да се пребори.

* * *

Клара остави чашата си с кафе, за да не я изпусне. Пъхна последната хапка препечена филийка в устата си, за да не изтърве и нея.

И се втренчи в картината на Питър. Остави ума си да прескача от образ на образ. От мисъл на мисъл. Докато не стигна до същото заключение, което инстинктите й бяха подсказали преди няколко минути.

Невъзможно бе. Сигурно бе залитнала в грешната посока. Свързала бе неща, които не биваше да се събират. Седна отново на столчето и впери поглед в статива.

Дали Питър се бе опитвал да им каже нещо?

* * *

Мирна намаза върху английския си мъфин дебел пласт златист портокалов конфитюр. После потопи ножа в сладкото от малини и го добави върху конфитюра. Това беше нейно изобретение. „Конфилини“. Имаше потресаващ вид, но великите кулинарни открития често изглеждаха така в началото.

Докато отхапваше, Мирна си мислеше, че няма никакво значение какво биха казали професионалните готвачи. Най-вкусната храна, която доставяше удоволствие и чувство за домашен уют, изглеждаше така, сякаш някой е изпуснал чинията.

Мирна се усмихна на своя провален „цветен кръг“ и си спомни за Бийн и картините й. На това приличаше нейният английски мъфин. На палитрата, която Бийн използваше, за да създаде своите ярки — и то не в добрия смисъл — произведения.

Как се бе изказала Рут за първите художествени опити на Клара? Кучешка закуска.

— Кучешката закуска. — Мирна вдигна мъфина като за наздравица и отхапа от него.

Но започна да дъвче все по-бавно и по-бавно, докато накрая спря. Загледа се в далечината.

Мислите й отначало бяха колебливи, но после запрепускаха. Накрая летяха към едно съвсем неочаквано заключение.

Но не беше възможно. Или беше?

Преглътна.

* * *

Навярно единственото хубаво нещо в цялото това страдание, помисли си Гамаш и дълбоко вдиша приятния утринен въздух, беше, че накрая се стигаше дотук.

Усмихна се на гледката, която се разкриваше от хълма: каменни, дъсчени и тухлени къщички, подредени в кръгове около затревения селски площад.

А щом дойдеше краят на ада, когато най-сетне успееше да пропъди демоните си, дали щеше да се сбогува и с този рай?

Дали щеше да обича това място по-малко, защото вече нямаше да има толкова остра нужда от него?

Отново погледна към Трите бора — селцето, изгубено в долината — и както винаги усети, че му олеква. Но дали щеше все така да му олеква, ако вече не носеше същото бреме?

Нима щеше до последно да се бои, че ако се раздели със страховете си, ще изгуби и радостта си?

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)