Измамна светлина [bg]

— Имам предвид съпрузите Мороу. Искам да представлявам и двамата.

Галеристът се ококори и стисна устни, а когато заговори, повиши тон:

— Стана дума за алчността. Защо искате и двамата? Дори не харесвате неговите картини.

— А вие?

— Според мен са много по-добри от тези на жена му. Давам ви Клара, аз ще взема Питър.

Гамаш слушаше и се питаше дали по същия начин са протекли и преговорите за Парижкия мирен договор след Втората световна война. Когато победителите си разделили Европа. Зададе си и въпроса дали от сегашния разговор резултатът ще е също толкова катастрофален.

— Не искам само единия — настоя Мароа с разумен, мек и сдържан тон. — Искам и двамата.

— Шибано копеле! — избухна Кастонге, но не направи никакво впечатление на арт дилъра.

Мароа се обърна към детектива така спокойно, сякаш галеристът току-що му бе направил комплимент.

— В кой момент вчера решихте, че Клара Мороу е вашият избор? — попита Гамаш.

— Бяхте до мен, господин главен инспектор. Моментът, в който видях светлинката в очите на Дева Мария.

Детективът замълча и си спомни онзи миг.

— Ако не ме лъже паметта, помислихте си, че може да е просто игра на светлосенки.

— И още съм на същото мнение. Но не е ли забележително? Клара Мороу действително е успяла да улови същността на това да бъдеш човек. Един вижда надежда, друг — жестокост. Дали е светлинка, или е фалшиво обещание?

Гамаш се обърна към Андре Кастонге, който изглеждаше абсолютно смаян от разговора им. Сякаш бяха посетили различни изложби.

— Да се върнем на убитата жена — предложи инспекторът и забеляза обърканото изражение, което за миг се появи на лицето на галериста. Страхът и алчността бяха засенчили убийството. — Изненадахте ли се, че отново виждате Лилиан Дайсън в Монреал?

— Да се изненадам? — попита Кастонге. — Не почувствах нищо. Дори не съм се замислял за нея.

— Боя се, че и с мен бе така, господин главен инспектор — обади се Мароа. — Беше ми все едно дали мадам Дайсън е в Монреал, или в Ню Йорк.

Гамаш го погледна заинтригувано.

— Откъде знаете, че е била в Ню Йорк?

За пръв път Мароа се поколеба, самообладанието му се разклати.

— Някой го е споменал навярно. Арт средите са развъдник за клюки.

Арт средите бяха развъдник и на други неща, помисли си детективът. А това беше идеалният пример. Втренчи се в арт дилъра и задържа върху него погледа си, докато мъжът сведе очи и изчетка с ръка невидим косъм от безупречната си риза.

— Чух, че и друг ваш колега е бил на празненството в селото. Дени Фортен.

— Вярно е — потвърди Мароа. — Изненадах се, че го виждам.

— Изненада е меко казано — изсумтя Кастонге, — след като се отнесе по такъв начин с Клара Мороу. Знаете ли за случая?

— Разкажете ми — подкани Гамаш, макар че бе много добре запознат с историята, а и преди малко художниците в пансиона също с удоволствие му я бяха припомнили.

И така, Андре Кастонге радостно разказа как Дени Фортен се бе ангажирал да организира самостоятелна изложба на Клара, но внезапно бе размислил и се бе отказал.