![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
17 юли
Изминаха три дни, без някой от нас да е видял Хортън.
Дори госпожа Несбит го търси, защото се беше случвало котаракът да стигне чак до нейната къща. Струваше й се, че го е мярнала вчера, но не беше сигурна, а и Мат каза, че не бива да се надяваме, че наистина е било така.
- На хората често се привижда онова, което много им се иска да видят - обобщи той.
С мама не си говорехме след ужасното ни скарване вчера, заради което положението стана още по-напрегнато. След вечерята пак излязох да търся Хортън, докато не се стъмни толкова, че вече нищо не се виждаше, да не говорим за нашия сив котарак. После приседнах на верандата, за да го чакам сам да се върне у дома.
Мат излезе при мен.
- Хортън може да се появи тази нощ - заговори ме той. - Но по-добре ще е да започнем да свикваме с мисълта, че има вероятност и да не се върне.
- Мисля, че ще си дойде - казах. - Може би просто е тръгнал да търси Джони. И като огладнее достатъчно, ще се прибере. Надали някой друг ще се трогне да го нахрани.
Дори в този мрак видях изражението му. Напоследък все по-често го виждах с тази физиономия, която би могла да се опише като „Какъв начин да измисля, за да ти го кажа“.
- Знаеш, че ние тук сме сравнително добре - поде по-големият ми брат. - В сравнение с много други хора, се справяме чудесно.
Такъв си беше той. Започваше отдалече, лека-по-лека, за да стигне до края постепенно, нежно дори. Изтъква колко страхотен е животът ни миг преди да забие ножа докрай.
- Просто го кажи - настоях.
- Възможно е Хортън да е бил убит - въздъхна Мат. - За храна.
Помислих си, че ще повърна. Не зная защо това не ми бе хрумвало. Може би защото само допреди два месеца живеех в свят, в който домашните любимци не служеха за храна.
- Слушай - отново заговори Мат, - ние сме пускали Хортън навън. Ако някой е искал да го улови поради някаква причина, е разполагал с много възможности. А ти само си го пуснала навън през нощта. Нямаш вина. Никой не е виновен.
Но аз бях виновна и той го знаеше, мама също, и Джони ще го узнае, но най-вече аз го знаех. Ако Хортън е мъртъв, ако е бил убит, аз съм отговорна за това.
Наистина не си заслужаваше да продължавам да живея. Не заради котарака, но дори и да ни оставаше толкова много храна, нищо не бях сторила, за да я заслужа. Какво правя аз? Събирам трески в гората? Каква помощ е това?
Мразя неделите. В неделните дни всичко е по-зле.
18 юли
Понеделник.
Целия ден прекарах навън, за да търся Хортън и в същото време да събирам подпалки за печката.
Следобед толкова се уморих, така ми се доспа, че заспах в гората. Комарите сигурно много са ме обикнали заради това. Събудих се със следи от половин дузина ухапвания, които ги нямаше сутринта.
Прибрах се към четири часа. Майка ми ме чакаше в кухнята.
- Днес хапна ли нещо? - попита ме тя. - Не те видях да се върнеш, за да ядеш.
- Пропуснах и закуската, и обяда - обясних й. -Просто забравих.
- Не бива да забравяш храненето - каза ми майка ми. - Вчера си постила. Днес трябва да ядеш. Такива са правилата.
- Сигурно ти харесва да измисляш правила - промърморих.
- Мислиш, че много ми допада ли? - извика мама. -Мислиш си, че ужасно ми харесва да гледам как децата ми гладуват? И всичко това според теб ми доставя удоволствие?
Разбира се, че не го мислех. Трябваше да и се извиня още там, да я прегърна, да й кажа колко много я обичам и колко е храбра, и как ми се иска да съм като нея.
Но вместо това се втурнах към стаята си и затръшнах вратата зад гърба си. Все едно че отново бях на дванайсет години. Скоро щеше да стане време за вечеря и знаех, че ако не изляза от спалнята си, Мат ще дойде да ме измъкне насила. Дори и да не приложи физическа сила, ще успее да ме изкара заради вината.
Най-забавното е, че наистина не се чувствах гладна. Оказа се, че ако не ядеш достатъчно дълго време, самата идея за храненето започва да ти опротивява. Вероятно така се чувства Меган. Само че тя си мисли, че да гладуваш, е нещо добро, а аз зная, че е гадно.
Очертава се забавна вечеря.
19 юли
Нито следа от Хортън.
Нито дума от Джони.
С мама не си говорим.
Мат също не е много разговорлив.
20 юли
Днес е годишнината от деня, в който за пръв път човешки крак е стъпил на Луната. Научих го, докато пишех всички онези реферати за Луната.