![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
8 септември, 2213
Не съществува начин да дам правдиво описание на поразителните събития от последните пет дни. В речника липсват достатъчно суперлативи, за да бъде изразено това, което видяхме и преживяхме. Майкъл дори отбеляза, че може би дори Раят бледнее в сравнение с чудесата, на които станахме свидетели.
В този момент нашето семейство се намира на борда на малка безпилотна совалка, не по-голяма от земен автобус. Фучейки, тя ни отнася от междинната станция в неизвестна посока. През куполообразния прозорец на задната част на совалката все още може да се види пуроподобната междинна станция, но е едва различима. Отляво цилиндричният космически кораб, който наричаме Рама, и който беше наш дом в продължение на тринадесет години, се отправя в посока до известна степен отличаваща се от нашата. Той тръгна от междинната станция няколко часа след нас, осветен отвън като коледно дърво. В момента разстоянието помежду ни е около двеста километра.
Преди четири дни и единадесет часа нашият космически кораб Рама спря по отношение на междинната станция. В удивителната опашка ние бяхме третото превозно средство. Точно пред нас се намираше една въртяща се морска звезда, около десет пъти по-малка от Рама, и едно гигантско колело с главина и спици, което влезе в междинната станция няколко часа, след като ние бяхме спрели.
Самата междинна станция се оказа куха. Когато гигантското колело се претърколи в нейния център, към него се придвижиха подемни кранове и други сгъваеми съоръжения за да го посрещнат и застопорят. Комплект особени движещи се механизми с необикновена форма (единият приличаше на балон, вторият на дирижабъл, а третият на земен батискаф) влязоха в колелото. Макар че не виждахме какво става вътре в него, през следващите два дни видяхме особените механизми да се явяват един по един на неравномерни интервали. Всеки механизъм бе посрещнат от совалка, подобна на тази, с която пътуваме в момента, но с по-голям размер. Всички тези совалки бяха паркирани в мрака от дясната страна на междинната станция и се придвижваха на съответното място около тридесет минути преди срещата.
Щом като ги натовареха, те се отправяха в посока винаги противоположна на опашката. Около час след като последният механизъм се беше измъкнал от колелото и последната совалка беше отпътувала, множеството съставни части на механичното оборудване, прикрепени към колелото, бяха изтеглени и големият кръгъл космически кораб се измъкна от междинната станция.
Морската звезда, която се намираше пред нас, вече беше влязла в междинната станция и с нея действаха друга група кранове и приспособления, когато пронизително свирене ни призова горе на Рама. Свиренето бе последвано от светлинно представление в Южната падина. То обаче напълно се различаваше от онези, които бяхме виждали досега. Голямата хорна беше звездата в новото шоу. Около върха й се образуваха цветни пръстени, които после бавно отплуваха на север и се центрираха около оста на въртене на Рама. Пръстените бяха огромни. Ричард прецени, че диаметърът им е почти километър, а дебелината четиридесет метра.
Във всеки един момент тъмната рамианска нощ беше осветена от поне осем такива пръстена. И през трите повторения на спектакъла последователността на цветовете се запази — червен, оранжев, жълт, зелен, син, кафяв, розов и морав. Когато един пръстен се разкъсаше и изчезнеше край релейната станция Алфа, при Северната падина на Рама, нов пръстен със същия цвят се образуваше край върха на Голямата хорна.
По време на този спектакъл стояхме като вцепенени, зяпнали света. Веднага щом изчезна и последния пръстен от третата серия, се случи друго удивително нещо. Всички светлини на Рама се запалиха. Рамианската нощ бе настъпила едва преди три часа — тринадесет години денят и нощта тук се редуваха със съвършено постоянство. Съвсем ненадейно сега тази последователност се промени. И не бяха само светлините. Имаше и музика; поне предполагам, че може да бъде наречена така. Звучеше като звън от милиони миниатюрни камбанки и сякаш извираше отвсякъде.