![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Дори не съм сигурен, че имате право да сте тук — добавих аз.
Мистър Манкузо трепна, като че ли го бях обидил или може би му лъхнах на бира, ядки и друсано говеждо.
— Що се отнася до това — каза той, — аз съм юрист и вие сте юрист и бихме могли да го обсъдим професионално някой друг път.
Не знаех защо се държах враждебно с този човек. Вероятно все още бях малко раздразнен от това как почука на прозореца ми и враждебността беше съответната реакция. Или може би продължавах да бъда в дивашкото си настроение. Във всеки случай осъзнах, че говоря едва ли не като защитник на дона, затова се успокоих малко и казах:
— Е?
— Нали разбирате, правим снимки и вашата кола е на линията на обектива.
— Снимки на какво?
— Вие знаете.
Той не ми каза, а и аз не попитах откъде снимат, но можеше да бъде само от къщата на семейство Дюпо, която се намира на около сто метра от „Грейс Лейн“, на едно възвишение както казах, точно срещу портите на Алхамбра. Стори ми се интересно, но безспорно разбираемо, че семейство Дюпо, което се придържаше към призива „Съдействайте на местната полиция“, са се присъединили към силите на доброто в борбата им срещу силите на злото. Сигурен съм, че Алън Дюпо би позволил на ченгетата да поставят картечница в къщата му и би им носил муниции. Явно на „Грейс Лейн“ настъпваха някой промени.
Погледнах към голямата, облицована с ламперия колониална къща на семейство Дюпо, а след това се обърнах към портите на Алхамбра. Предположих, че докато колите завиват по алеята, ФБР заснемаше номерата им с телефотографски обектив, а вероятно успяваше да заснеме и гостите един по един, докато слизат от колите си. Аз всъщност не бях застанал на линията на обектива между къщата на Дюпо и портите, затова реших, че има и нещо друго.
— И без друго си тръгвах — казах аз.
— Благодаря. — Манкузо не се помръдна от колата ми. — Предполагам, че сте спрели тук от любопитство — каза той.
— Не, бях поканен.
— Така ли? — изглеждаше изненадан, а след това по-малко изненадан. Кимнах замислено. — Е, ако решите да поговорите с нас — той извади една визитна картичка и ми я подаде, — обадете ми се.
— Да поговорим за какво?
— За каквото и да е. Ще влезете ли?
— Не. — Пъхнах картичката в джоба си при куршума и коктейлната салфетка. Може би вместо албум ще трябва да си направя музей за сувенирите.
— Няма проблеми, ако искате да влезете.
— Благодаря, мистър Манкузо.
Бисерните му зъби проблеснаха в усмивка:
— Искам да кажа, че разбираме положението ви. Това, че сте съседи и въобще.
— Не знаете и половината от това.
Хвърлих бегъл поглед към портите на Алхамбра и видях двамата мъже и великденският заек, да разговарят помежду си и да гледат към нас. Във време, когато дори богаташите, които познавам, не можеха да си позволят да обядват навън (освен ако не ядяха в „Стардъст Дайнър“), дон Белароса издокарваше двама убийци и един заек, а вероятно и още няколко наемници, и даваше прием в къщата си. Отново се обърнах към Манкузо, който също пропускаше великденския празник със семейството си, и го попитах малко саркастично:
— Кога да очаквам мистър Белароса да замине за известно време?
— Не мога да ви кажа, мистър Сатър.
— Не ми харесва това положение, мистър Манкузо — казах аз.
— Нито на нас, сър.
— Тогава арестувайте този тип.
— Събираме доказателства, сър.
Почувствах как гневът ми се надига и мистър Манкузо, който беше официален представител на безсилието на властите, щеше да го изпита на свой гръб.
— Франк Белароса е известен престъпник в продължение на повече от три десетилетия — озъбих се аз — и живее по-добре от мен и от вас, мистър Манкузо, а вие продължавате да събирате доказателства.
— Да, сър.
— Може би си струва да си престъпник в тази страна.
— Не, сър, не си струва. Не и в крайна сметка.
— Трийсет години малка сметка ли са?