Игри за милиарди [bg]

— Този човек не е глупав, Мич.

— Добре, разкажи ми.

— Обади се на финансиста си малко след полунощ. Мат… Мат… — погледна бързо към листата — Мат Белтън. Каза му да се готви.

— За какво да се готви?

— Каза му да започва да върти телефоните още от сутринта. Да намери някой с дълбоки джобове, да му предложи сериозен дял от чудодейния продукт. Белтън смята, че десет милиона ще свършат работа.

— Каква работа?

— Като спасителен пояс, така се изрази. Трябвал им някой сравнително богат, който да е готов да даде десет милиона срещу петдесет или сто, когато продуктът започне да носи печалба.

Уолтърс се облегна на седалката и разтри слепоочията си.

— По-отчаян е, отколкото смятах — заключи той. Вместо обаче да се намръщи, той се усмихна широко.

— Какво измисли? — попита О'Нийл. — Кое е толкова смешно?

— Фирмата му е публична, регистрирана на борсата. Значи става дума за сериозно нарушение на правилата на Комисията за ценните книжа и борсите. За такива неща се влиза в затвора.

О'Нийл го изгледа с недоумение. Нямаше понятие от финанси и сега не разбираше къде е проблемът. Уолтърс поклати глава и присви устни, сякаш плановете на Пери Арван го изпълваха с погнуса.

— Това е търговия с вътрешна информация. Да предлагаш на външен инвеститор поверителна вътрешна информация, за да го изкушиш да даде парите си, без дори да си уведомил собствените си акционери, е сериозно престъпление.

— Щом казваш — отговори О'Нийл, все още без да разбира. Изглежда, само на него му се струваше абсурдно, че Пери Арван нарушава и други закони.

— Освен това частните заеми са недопустими за една корпорация — продължаваше Уолтърс със сериозно възмущение в гласа. — Полимерът е разработен на територията на фирмата, от служители на фирмата, с използване на собственост на фирмата. Всичко това принадлежи на акционерите. Той няма право да продава части или да ги обременява с дълг без тяхно изрично заявено знание и съгласие.

— Май ще бъде заловен, преди да го е извършил — отбеляза О'Нийл.

— Имаш този разговор на запис, нали?

— Чува се идеално.

— Значи, има го.

— Има го… разговор, който не може да се използва официално.

Този малък технически проблем изобщо не тревожеше Уолтърс. Влакът спря със силно скърцане. Двете чернокожи жени слязоха, след тях с подскачане и поклащане под ритъма на музиката слезе и студентът. Двамата мъже останаха загледани в пода. Не помръдваха.

— Изпрати ми записа — най-накрая каза Уолтърс, после стана, намести вратовръзката си и изведнъж доби целенасочен вид.

— Няма проблем.