![Чернооката блондинка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/6/chernookata-blondinka-bg-download.jpg)
Чернооката блондинка [bg]
- Автор: Бэнвилл Джон
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-639-2
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Чернооката блондинка [bg]». Краткое содержание книги:
„Реймънд Чандлър се усмихва някъде… Обикнах тази книга. Сякаш в стаята неочаквано влезе стар приятел, когото смятах за мъртъв.“ Стивън Кинг
„Първокласно криминале. Бенджамин Блeк се справя изумително добре в ролята на легендарния Марлоу.“ Ню Йорк Таймс
„Блек успява да улови не само гласа на Марлоу, но и неговата душа.“ Ентъртейнмънт Уикли
„Невъобразимо забавление… «Чернооката блондинка» може да мине за новооткрит ръкопис на Чандлър в някой прашен шкаф в Ла Хоя.“ Ню Йорк Таймс Бук Ривю
„Банвил в одеждите на Чандлър е неустоим. Трудно мога да си представя някой да допълни успешно Чандлър. Но Банвил определено успява.“ Ричард Форд
„Горещо лято, дъждовни капки по асфалта, жена с ярко червило, цигарена пепел и отчуждение, ретро автомобили, здравеняци, пистолети с къса цев, топящи се кубчета лед в чаша бърбън… Духът на Чандлър, съчетан с усета на Банвил за забавното.“ Уошингтън Поуст
— Видях я вчера… за пръв път. Защо?
— Лекарят твърди, че онези типове доста са се позабавлявали с нея. Нали ме разбираш? Преди да е подхванат със запалени цигари, с боксовете и с ножа. Съжалявам.
— И аз съжалявам, Бърни. Но каква полза — нищо няма да постигнеш така. Виждал съм я само веднъж и успяхме да разменим само няколко думи, преди да нахлуят мексиканците.
— Пийвали сте заедно.
Дръпнах ръката си.
— Което не означава, че сме си купували годежни пръстени. Непрекъснато пия с най-различни хора. Обзалагам се, че ти също.
Той се отдръпна и ме погледна.
— Сигурно е била хубава мадама, преди мексиканците да се заемат с нея.
— Зарежи, Бърни — въздъхнах. — Не познавах Лин Питърсън, не и по начина, за който намекваш.
— Добре, не си я познавал. Тя те заварва да „пощиш“ къщата на брат ѝ…
— За бога, Бърни, не съм „пощил“!
— Както и да е, тя те заварва там, после пристигат двама мексиканци, фрасват те по кратуната, грабват жената в жестоките си лапи и изфирясват. А сега тя лежи мъртва край безлюден път в Енсино. На мое място ти щеше ли да кажеш: „Няма нищо, Фил, не се тревожи, върши си работата. Сигурен съм, че това няма нищо общо с убийството на тази клета женица, въпреки че търсиш уж мъртвия ѝ брат“. Е, щеше ли?
Отново въздъхнах. Не само защото ми беше дошло до гуша от намеците на Олс, а и защото бях смъртно изморен.
— Добре, Бърни. Знам, че ти просто си вършиш работата, за това ти плащат. Обаче ще изгубиш много повече време, ще се дразниш и ще се разстройваш, ако продължаваш да ме свързваш със случилото се.
— Ти си свързан — почти изкрещя Бърни. — Ти си душел наоколо и си търсел този Питърсън, а сега сестра му е мъртва. Какво е това, ако не е връзка?
— Знам, че е мъртва. Току-що ми я показа, а онзи Албърт Швайцер ми обясни всичко във възхитителни подробности. Обаче чуй ме, Бърни, това няма нищо общо с мен. Наистина трябва да ми повярваш. Аз съм само невинен очевидец. — Бърни изсумтя. — Невинен съм. Случва се, знаеш го. Стоиш пред гишето в банката, когато двама бандюги влетяват след теб, обират трезора до шушка, застрелват директора и отмъкват плячката. Фактът, че си бил там по работа, че си внасял пари в сметката си или си теглел пари, не означава, че си свързан с обира, нали така?
Бърни премисли думите ми, хапейки отстрани палеца си. Знаеше, че имам право, но в случай като този ченгетата мразят да изпускат единствената сигурна следа, която си въобразяват, че имат. Накрая той изсумтя възмутено и махна с ръка към мен, все едно гони муха.
— Хайде, омитай се. До гуша ми дойде от теб, лицемерен палячо такъв!
Засегнах се, че ме обижда. Лицемерен — добре, можех да го преглътна, обаче да ми отрежда ролята на някой Арлекин с червен нос и огромни обувки — това беше съвсем друга работа.
— Прибирам се, Бърни — казах тихо и мило, дори уважително. — Денят беше дълъг и труден, наистина имам нужда да положа пламналата си глава и да си почина. Ако открия нещо за Нико Питърсън или за сестра му, или за семейството и приятелите му, което преценя, че има връзка с този случай, обещавам да не го крия от теб. Става ли?
— Върви да си трошиш главата — отговори той. После се извърна и се запъти натам, където доктор Торънс надзираваше качването на потрошеното тяло на Лин Питърсън в линейката.
16
Мислех, че това е краят на тази работа. Както си знаех, Бърни удари на камък с мексиканците. Каза, че се е свързал със свой приятел в граничната полиция в Тихуана относно евентуалното местонахождение на Гомес и на Лопес, но той не успял да му помогне. Две неща ме изненадаха в това отношение. Първо, че Бърни има приятел, и то в Тихуана. Второ, че там има гранична полиция. Значи, такива са онези типове на граничните пунктове с ризи с цвят каки и петна от пот под мишниците, които те гледат с отегчени очи и ти махат с ръка, без да си направят труда дори да извадят клечките за зъби от устата си. Да не забравя да се държа по-уважително следващия път, когато се отправя към Мексико.
Както и да е, не знам колко се е постарал Бърни да намери убийците на Лин Питърсън. Тя не беше важна личност като Клеър Кавендиш например. Оказа се, че Лин е танцьорка, която работи по клубовете в Бей Сити. Поназнайвах това-онова за този начин на живот, за всичките му трудности. Представях си как я е карала. Типове с къдрави косъмчета по опакото на дланите, които постоянно опитват да те опипат. Управители на клубове, които прилагат собствени, неофициални условия за работа. Пиячка и наркотици, помътен от среднощната умора поглед, пепеляви сутрини по евтини мотелски стаи. Видях Лин за малко, но тя ми допадна. Заслужаваше по-добър живот. И по-добра смърт.