Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
От месеци Върнън работеше първо през нощните смени, а после и във вечерните и използваше секретните универсални ключове на екипа, за да получи достъп до всяко място в сградата, което пожелае. В големия си куфар носеше фотоапарат, празни устройства с флаш памет, лаптоп и портативно записващо устройство, на което диктуваше бележки, докато провеждаше проучванията си и събираше доказателства.
Към края на осемчасовата си смяна винаги проникваше в архивите на охранителните камери и изтриваше моментите, в които бе заснет да броди по коридорите и да влиза в празните апартаменти, вместо да стои на бюрото си тук, в сутерена. Никой не беше забелязал намесата, тъй като никой не преглеждаше отегчителните записи, освен ако не се случеше инцидент — някой имаше нужда от спешна медицинска помощ или задействаше по грешка пожарната аларма — по време на тази смяна. Освен това Логан Спранглър беше истинска развалина и разбираше от компютри по-малко, отколкото Далай Лама от лов на едър дивеч; дядката си мислеше, че архивът на записите е защитен от намеса само защото беше заложена сигурност при създаването му. Старият изветрял Спранглър не беше подготвен за някой така съобразителен, умел и обречен на величие като Върнън Клик.
Но докато Спранглър не спреше да се налива с уиски в идиотския апартамент на сенатора, за да върне скъпоценния универсален ключ, да го сложи на мястото му в шкафа и да си отиде у дома при онази съсухрена вещица, жена му, и при бълхясалата си котка, Върнън не можеше да довърши тайното си дело. Взираше се напрегнато в плазмения екран, показващ северния коридор, и чакаше Спранглър да излезе от 3-D. Не спираше да мърмори.
— Хайде, хайде, дърт пръдливец такъв.
В дъното на коридора, след апартамента на Бландън, Мики Дайм излезе от 3-F и затвори вратата след себе си. Тръгна към камерата, подмина апартамента на крадливия сенатор и зави зад ъгъла, за да се качи в северния асансьор.
Върнън не се интересуваше от Дайм. Преди няколко седмици беше проверил апартамента му и не беше открил нищо интересно. Дайм не се отдаваше на луксозни разхищения с изключение на огромната баня, снабдена с душ, ползващ непозволено високо налягане и изразходващ невероятни количества вода, както и със сауна, която също така неоправдано източваше ресурс от енергийната мощност на града. Мебелите му бяха модерни, с изчистени линии, вероятно скъпи, но не прекалено. По стените имаше няколко големи грозни картини, но такива, че да те накарат да се вгледаш в тях и да кажеш:
— Да, такъв е животът.
След като провери художниците в интернет, Върнън откри, че творбите им не са особено скъпи; Дайм не прахосваше състояние, което можеше да послужи на обществото по-добре; всъщност двама от художниците се бяха самоубили преди години и вероятно причината се коренеше в оскъдните им продажби. Имаше сейф, в който Върнън не можеше да надникне, но предвид видяното в останалата част от апартамента, подозираше, че не съдържа нищо скандално.
Дайм пазеше малка колекция от луксозни дамски гащички и друго бельо в черна кожена чанта на горния рафт в големия дрешник. Нямаше обаче снимки, на които е облечен с тези неща, и Клик нямаше причина да подозира, че прави нещо нередно с тях. Без съмнение обичаше да ги помирисва и да заравя лицето си в тях, както правеше Върнън със собствената си дори по-голяма колекция, но в това нямаше нищо странно и не го възмущаваше толкова, че да го включи в книгата, която пишеше, нито в уебсайта към нея. Сигурно повечето мъже имаха подобни колекции и тъкмо затова продажбата на дамско бельо беше толкова печеливш бизнес — дори и в не така добри времена и двата пола го купуваха.
Къде беше Логан Спранглър, по дяволите, какво правеше толкова време в модерния апартамент на сенатора, може би дядката разследваше и събираше информация за собствена хитова книга и скандален уебсайт.
Мики Дайм
Мики Дайм слезе от асансьора в сутерена. Отдалечи се от залата за фитнес. Подмина двете двойни врати на инсталационното помещение, стаята на охраната и вратата на апартамента на началника по поддръжката.
Харесваше му как токовете му потропват по покрития с плочки под. Беше съвсем умишлено, звукът не беше случаен. Харесваше отекването на стъпките си в стените. Освен случаите, в които трябваше да се промъква крадешком, той винаги носеше обувки с кожени подметки и токове, защото обичаше да ходи насам-натам с авторитет.
Въпреки че плувният басейн беше чак в северния край на огромния сутерен и беше отделен с врати, във въздуха на целия етаж се усещаше миризмата на хлор. Останалите може и да не я усещаха. Ала сетивата на Мики бяха изключително чувствителни. И шестте.