Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
Лейди Ди: Как е днес моят герой?
Сър Марстън: По-добре, Ваше височество, благодарение на топлите ви грижи.
Лейди Даяна сяда на стола и отваря кошницата.
Лейди Ди (сериозно): Докладваха ми, че отказвате да ядете десерта си. Това силно ме озадачи.
Сър Марстън: Но тук винаги ни дават едно и също!
Лейди Ди: Киселото мляко е полезно за здравето ви!
Тя изважда от кошницата шест малки кофички (100 г) „Данон“ с различни плодове и ги подрежда върху нощното шкафче.
Сър Марстън (плачливо): Не искам кисело мляко!
Лейди Ди (строго): Хайде, не се глезете! Спомнете си как измъкнахте онези нещастни босненски бежанци от обръча на четниците. Та вие сте герой!
Тя отваря една от кофичките, гребва пълна лъжичка и я поднася към устните му. Сър Марстън повдига одеялото чак до носа си.
Сър Марстън: Умолявам ви!
Лейди Ди: Яжте!
Сър Марстън (крие се под одеялото): Нннне!
Лейди Ди (подкупващо): Искате ли да играем на една игра? (Пауза. Сър Марстън подава глава.) Ако изядете това йогуртче, ще разкопчая едно копче от престилката си.
Тя отново поднася лъжичката към устата му. Той я захапва лакомо. Металът трака между зъбите му. Изяжда цялата кофичка.
Лейди Ди: Браво на героя! (Разкопчава най-горното копче на престилката си.) Да продължаваме ли?
Той кима. Тя отваря следващото йогуртче. Сър Марстън безропотно го поглъща. Тя откопчава ново копче на престилката си: „Две! “ Носи черен сутиен с прозрачни чашки. Устата на Сър Марстън лакомо зее. Копчетата са точно толкова, колкото и йогуртчетата.
- Ей! - провикна се Доти от леглото. - Ти ли играеш Даяна?
- Какво? - намръщи се Катя.
Доти размаха сценария.
- Киселото мляко е полезно за здравето ви! Искате ли да играем на една игра? - изкикоти се тя.
- Пак си се ровила в нещата ми! - ядоса се Катерина, като измъкна страниците от ръцете й със замах.
- Не съм! - възрази енергично съквартирантката. - Беше върху масата. Напоследък си толкова отнесена!
- Виж, това е любителско представление на департамента - излъга Катя, без да се замисля. - Предложиха ми да играя в тази сцена и аз приех. Сега разучавам ролята. Окей?
В очите на съквартирантката светнаха злобни искри. Напоследък беше станала още по-разплута и апатична. Къпеше се рядко и по цял ден се търкаляше в леглото с вълнени чорапи. Не че си нямаше причина. Баща й, съмнителен бизнесмен, беше арестуван в Пазарджик преди две седмици и всичките му сметки бяха блокирани. Издръжката й секна изведнъж. Вече дължеше петдесет лири на Катя, което допълнително я озлобяваше.
- Лесно ти е на теб! - извика Доти.
Катерина се съблече невъзмутимо и влезе в банята. Докато капките я чукаха по носа, тя се замисли сериозно дали не е време да се измете завинаги оттук. Всъщност решението беше взето отдавна. От мига, ко- гато срещна Зиблинг в посолството и разбра, че тайната на двойния й живот е разкрита. Нямаше идея каква игра играят; беше сигурна само в едно: не желаеше да бъде част от нея. Очевидно същото искаше и самият Зиблинг: „Не искаме никакви скандали!“, беше й казал.
Катерина схващаше бързо.
Доти подсмърчаше в ъгъла си. Дебелите книги, струпани край леглото й, стояха недокоснати от няколко дни. Полупразна бутилка евтино българско вино допълваше пейзажа; над гърлото й кръжаха мухи ви- нарки.
- Какво ще стане сега е мен? — каза момичето, по- скоро на себе си.
- Ще трябва да се хванеш на някаква работа - рече Катя, докато търкаше енергично косата си. Беше се подстригала съвсем късо заради перуките, които и се налагаше да носи. Харесваше се. Късата коса правеше циците й да изглеждат по-изпъкнали.
- Каква работа? - изхлипа Доти.
- Можеш да чистиш посолството - подхвърли Катерина, - ще си спестиш наема за стаята.
- Така ли? - оживи се Доти.
- Аха, и знаеш ли какво? Можеш да постъпиш на моето място - продължи Катя е неочакван ентусиазъм. - Смятам да си взема малко отпуска. Ще чистиш кабинета на посланика. Какво ще кажеш?
- Ами става - кимна неуверено съквартирантката.
Катя не можа да сдържи усмивката си. Идеята й се