Крайбрежната чайна [bg]

— Колко жалко. Това е толкова важен момент!

— Предполагам, че би било хубаво да го отбележим — Лети, като наклони глава, докато го обмисляше. — Но сега е твърде късно така или иначе.

Чарли се беше потопила в пощенските картички и снимки от първите дни на „Крайбрежната“. Тя остана така за известно време, с идеите, които минаха през главата й. Мъжки глас я извади от замаяното й състояние.

— Здравей.

Тя вдигна поглед от страницата и срещна този на Юън. На устните й се появи усмивка, когато го видя, застанал до масата й.

— Здравей — каза тя.

— Как върви? — погледът му се прехвърли към бебето, което сега се беше събудило и се усмихваше, ококорило сините си очички. — Предполагам, че това е небезизвестната Грейси.

— Същата — рече Чарли и остави вестниците, за да погледне в количката. — Това е тя. Най-малката ми племенница.

— Прекрасна е.

— Красива е, нали? — каза Чарли, като повдигна Грейси внимателно от количката. — На мен ми е позволено да го кажа, понеже не е мое — усмихна се тя.

— Ха, да.

— Как върви работата с киното? — попита Чарли.

— Добре, благодаря. Има лек проблем с един от плановете, но смятам, че измислихме как да го оправим.

— Купувачите са направили страхотна сделка. Това място ще стане невероятен ресторант.

— Мисля, че е така — каза Юън. — Вече всички го очакват с нетърпение и ще има голям интерес, когато отвори. Щеше ми се да отиде при по-хубави хора все пак. Тези купувачи искат разни безумни неща едно след друго.

— Напрегнато ли е?

— Да. Затова си взех и малко почивка — Юън се усмихна. — Какво правиш? — той погледна хартията на масата. — Проучванията ли са това?

— Да. И чакам едни приятелки.

— Юън, имаш ли минутка? — извика Лети от кухнята. — Кранчето на чешмата се счупи отново.

— Да, разбира се — той извъртя очи шеговито по посока на Лети. — Дългът ме зове.

— Ще се видим по-късно — каза Чарли, но не можа да отмести поглед от него, докато вървеше към кухнята.