Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— Нашите списъци ли? Присъствените списъци на Търсгуд?

— Да, сър. Училищните присъствени списъци. На Търсгуд. С всички имена, сър, и кой къде седи.

И къде седи персоналът, помисли си Роуч и му призля.

— Ако някой го види пак, да ми каже. Също и ако забележите други зловещи образи, разбрахте ли? — обърна се Джим към всички в опит да разведри обстановката. — Не позволявайте разни съмнителни типове да се навъртат около училището. На предишното ми място имаше цяла банда. Бяха преровили всичко. Сребърни прибори, пари, часовниците на момчетата, радиоапарати, какво ли не. Още малко и ще отмъкнат алвиса. Най-хубавата кола, правена някога в Англия, и вече не се произвежда. Цвят на косата, Джъмбо?

— Черна, сър.

— Ръст, Галош?

— Шест фута, сър.

— За Галоша всички са по шест фута, сър — обади се някакъв умник, защото Коулшо беше дребосък и се говореше, че са го кърмели с джин.

— Възраст, Спайкли, жабок такъв?

— Деветдесет и една, сър.

Напрежението спадна сред избухналия смях, Роуч получи право да повтори обиколката и се справи зле, а вечерта си легна, разстроен от ревност, че целият автомобилен клуб, да не говорим за Лаци, беше вкупом нает на престижната длъжност наблюдател. Слаба утеха му беше да си повтаря, че бдителността им не може да се мери с неговата, че заповедта на Джим ще трае от ден до пладне и че отсега нататък Роуч ще трябва да удвои усилията си, за да посрещне надвисналата опасност.

Непознатият със слабото лице изчезна, но на следващия ден Джим се отби до гробищата в двора на църквата, което не се случваше често; Роуч го видя да говори с Уелс Фарго до един прясно изкопан гроб. От този момент нататък, установи Бил Роуч, лицето на Джим трайно помръкна и в него се появи тревожност, която понякога приличаше на гняв, докато се разхождаше по здрач всяка вечер или докато седеше на възвишенията край караваната си, без да обръща внимание на студа или на влагата, пушейки тънката си пура и пиейки водка, докато сумракът се сгъстяваше над него.