Катерина де Медичи [bg]

– Уреден е годеж – по лицето на месер Якопо се разля налудничава усмивка. – Скъпа малка херцогиньо, ще се омъжите за Анри, Орлеанския херцог!

Херцогът на Орлеан – титлата ми прозвуча познато, но не успях да се досетя кой е мъжът.

При вида на обърканото ми изражение дона Лукреция не се стърпя и развълнувано възкликна:

– Синът на френския крал, Катерина! Синът на крал Франсоа!

Седях, притихнала и зашеметена, неспособна да осмисля докрай значението на думите ѝ. Мария пляскаше радостно с ръце. Дори Сандро се усмихваше.

– Кога ще се случи? – попитах.

– През лятото.

Месер Якопо взе две кутии от близката маса – и двете инкрустирани с перли, оформящи лилии – и ми ги подаде.

– Бъдещият ти свекър, Негово Величество крал Франсоа, ти изпраща дар от името на сина си.

Взех ги. В едната имаше златна огърлица с три кръгли сапфира, големи колкото котешки очи; в другата – малък портрет в рамка на младеж със сериозно и изпито лице.

– Млад е – отбелязах.

Дона Лукреция стисна възторжено лакътя ми.

– Анри дьо Валоа е роден през същата година като теб.

– Планираха да го оженят за Мария Тюдор. Крал Хенри Осми обаче низвергна майка ѝ, Катерина Арагонска, и така сложи край на преговорите – добави Мария. Тя се пресегна и ме улови за ръката, усети колко е безжизнена и зацъка с език. – Не се ли вълнуваш, Катерина?

Не отговорих. Погледнах безизразно към месер Якопо и попитах:

– Какви са условията на договора?

Въпросът го изненада.

– Зестрата ти, разбира се. Тя възлиза на внушителна сума.

– Не е достатъчно – отбелязах, макар да знаех, че богатствата на Франция са намалели значително през годините на войната; крал Франсоа безспорно се нуждаеше от злато. – Във вените ми не тече кралска кръв. Неподходяща съм за съпруга на принц. Има момичета с по-големи зестри. Какво друго ще получат?

Месер Якопо се втренчи смаяно в мен. Изумлението му обаче ми се стори безпричинно – та аз му бях старателна ученичка в изкуството на политическите преговори!

– Имоти, херцогиньо. Крал Франсоа открай време ламти за владения в Италия. Папа Климент му обеща Реджио, Модена, Парма и Пиза. Ще осигури също военна подкрепа на Франция, за да завземе Милано, Генуа и Урбино. Условията са поверителни. Дори новината за брака не бива да се разкрива все още. Император Карл няма да се зарадва, че са отхвърлили предложението на миланския херцог.

– Разбирам – кимнах. Прокарах длан върху кутията и спрях до перлите. Наклоних я леко и те засияха в приглушени леденосини и розови оттенъци.

– Не изглеждаш щастлива, Катерина? Не си ли доволна? – учуди се дона Лукреция.

Повдигнах отново капака и погледнах портрета на младия мъж. Изопнатите му черти – обикновени и достатъчно незабележителни, за да го определят като привлекателен, дори красив – изразяваха сурова царственост.

– Доволна съм – заявих, ала не се усмихнах. – Крал Франсоа е роднина на мама. Ще се радвам да го наричам свекър. Благодарение на него ме освободиха от жестокото пленничество и ме преместиха в райското убежище на манастира "Ле Мурате". Ще му бъда признателна до края на живота си.