Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Демоните умираха пронизани от лед, изгорени от ален огън или погребани под разтопената земя. Тези в небето падаха разкъсани и пробити от стотици нокти или се стоварваха към смъртта си, след като вятърът ги блъскаше един в друг.
Ередарите направиха опит да се противопоставят на контраатаката, но Крас внезапно извика:
— Сменете посоката!
Малфурион, Ронин и лунната стража и Илидан от север смениха фокуса на магиите си. Крас усети, че уорлоците са объркани, несигурни накъде първо да насочат усилията си. Адските пазачи и другите демонични войни на земята напразно се опитваха да се опазят срещу нещо, което техните оръжия не можеха нито да срежат на две, нито да нанижат.
Неумолимото настъпление най-накрая спря.
— Удържахме ги! — изкрещя Крас. — Сменете фокуса отново и натиснете по-силно! Трябва да започнем да си възвръщаме позициите!
Те отново изместиха посоката на атаките си. Някои области утихнаха, но щом Пламтящият легион се опиташе да използва предимството, някой сред заклинателите запълваше празнините. Никъде нямаше място, където демоните да могат да удържат позицията си, а какво остава да продължават натиска.
— Отстъпват! — извика Малфурион.
— Не отслабвай хватката — изсъска Крас през стиснати зъби. — Ронин, предупреждавам капитана!
Друидът си позволи да погледне към човека за миг.
— Какво иска да каже?
— Отне ни малко убеждаване, но Шадоусонг отиде при Рейвънкрест! Само чакаше сигнала ни!
— За какво?
В отговор на въпроса му зазвучаха бойните рогове. Внезапна енергия изпълни нощните елфи. Умиращата надежда изчезна, а с нея и примирението. Войниците отново отвърнаха на призива на роговете с пълната си сила и армията тръгна в атака.
Заклинателите на свой ред потеглиха бавно напред пеша, отново променяйки атаките си. Тренираните им котки ги следваха на няколко крачки, докато напредваха заедно с войниците по посока на врага.
И най-накрая Пламтящият легион започна наистина да отстъпва.
Нощните елфи прекосиха разчистената от лунната стража и другите магьосници зона. След това започнаха да прегазват първите паднали демони. Подминаваха и много от своите, погубени часове по-рано, но все повече и повече демони падаха пред яростните защитници. Отслабен от непредсказуемите атаки на заклинателите, Пламтящият легион лесно ставаше жертва на нощните елфи.
Проехтяха нови рогове. Из редиците на армията неочаквано зазвуча дълъг и доволен рев. Защитниците се затичаха напред, удвоявайки скоростта си.
— Рейвънкрест трябва да следва плана! — извика Крас — Не могат да преследват Легиона твърде дълго, нито толкова бързо!
Залп от стрели падна върху демоните, избивайки десетки наведнъж. Кавалерията се засили срещу оцелелите от другата страна на фронтовата линия. Големите котки с радост разкъсваха плячката си.
Сърцето на Малфурион заби по-учестено.
— Получава се!
— Не се отпускай! — стресна го магьосникът.
Наистина не си го позволиха. Окрилени от успеха си, друидът и другите продължаваха да подпомагат войските. Колкото и да бяха изтощени, нощните елфи разбираха прекрасно, че се намират в критична точка от битката. Монт Хайджал все още се извисяваше зад тях, но вече се смаляваше бавно.
След това откъм центъра на армията се появи нова, добре дошла изненада. Сестрите на Елун, облечени в бляскавите си брони, подсилваха бойците с напевите си. Можеше и да е ден, но ритмичното пеене на жриците буквално подхрани нощните войни. Сякаш самата луна се беше извисила над армията в този миг.
Стъпка по стъпка те се бореха, а демоните падаха Крас погледна към забуленото небе и каза:
— Сега! Ударете ередарите по собствено усмотрение!
Всеки заклинател фокусира усилията си върху летящите уорлоци. Гръмотевици разкъсаха небесата. Светкавици проблясваха в разкъсващи ретината цветове. Завиха ветрове.
Не можеха да видят резултатите от атаките си, по ги чувстваха по други начини. Ередарите направиха опит да се прегрупират, но трябваше да пазят и ордата. Това ги изстискваше. С всеки убит демон-маг защитниците усещаха отслабване на злите сили, изправени срещу тях. И с всеки паднал уорлок Крас и останалите нападаха оцелелите все по-стръвно.
Най-накрая ередарите отстъпиха напълно. Отстъплението им оголи чудовищните войни на земята и ги остави незащитени срещу магьосниците и лунната стража.