Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
В мига, в който създанието го обърна леко надясно обаче, цялата скална стена затрептя… и после повече от половината от нея просто изчезна.
Брокс изсумтя. Крас кимна.
— Много хитро — отбеляза той. — Вижте. Там, където досега имаше твърд камък отляво, се вижда проход, който преминава през самия връх.
Те последваха зловещия си водач още няколко минути, а после магьосникът внезапно го накара да спре.
— Чуйте…
Някъде далеч напред се чуваше бърборене на гоблини и непрестанно удряне на чук върху наковалня.
Друидът се спря.
— Стигнахме.
— И най-сетне можем да сложим край на това безобразие… — Крас махна с ръка и гоблинът се обърна. Съживеното създание отиде до един камък и се скри зад него. Само след миг драконовият магьосник направи режещо движение. — Ще го открият… но доста след като сме приключили тук.
Крас понечи да тръгне напред, но Малфурион внезапно го сграбчи за ръката.
— Чакай — прошепна друидът. — Не можеш да отидеш там.
За думите си бе възнаграден с един от редките случаи, в които магьосникът изглеждаше напълно объркан. Крас го изгледа мрачно.
— Надявам се, че имаш причина да кажеш такова нещо на този етап…
— Допреди малко изобщо не се бях замислял над това. Крас, от всички нас той ще забележи теб с най-голяма лекота. Ти си от неговия вид. А и той очаква другите дракони да се опитат да откраднат Демоничната душа.
— Но моята раса е най-податлива на силата й и е по-логично да стоим на разстояние от нея. Освен това съм се прикрил добре.
Малфурион кимна, но продължи:
— Драконите имат най-много за губене, ако дискът остане в негова власт. Което ги задължава поне да опитат… и Земният пазител също ще разсъждава по този начин. Там вътре със сигурност ще е пълно със средства за засичане на драконова магия, особено подобни защити като твоите.
— А и той е Аспект… — Крас облиза устни. Малфурион очакваше драконовият магьосник да му обясни надълго и широко защо всъщност не е прав, но накрая той просто отвърна: — Прав си. Ние бихме опитали и той го очаква от нас. Познавам го добре. Това е нещо, което трябваше да съобразя по-рано, но подозирам, че просто не съм искал да мисля за него. Имах късмет да стигна дотук, но това леговище със сигурност е превърнато в капан за всеки дракон, който не е от черното ято.
— Точно това си мислех и аз.
— Което не значи, че за теб и Брокс ще е по-лесно — напомни му Крас. — Но наглостта на двама от мимолетните раси, промъкнали се в най-личното му светилище, може и да мине на косъм.
— Брокс трябва да остане с теб.
— Не, оркът ще свърши по-добра работа, помагайки на теб. Има много физически опасности, най-малкото — пълчища гоблини. Ще ти трябва пълна концентрация, за да достигнеш Демоничната душа и, въпреки че аз ще помагам, доколкото мога оттук, някой трябва да ти пази гърба.
— Никой няма да го нарани — изтътна Брокс. Той стисна брадвата и се ухили. — Ще ми съчиниш добра песен, нали, Древни?
Крас го дари с една от редките си усмивки.
— Започвам с композирането в мига, в който се махнем от това място.
Неспособен да измисли смислен аргумент за това, че трябва да влезе сам, Малфурион прие компанията на орка. В действителност нощният елф се радваше, че ще са заедно. Твърдата решителност на Брокс и здравата му десница правеха пристъпването в леговището на дракона малко по-малко плашещо.
Малко.
Но той знаеше, че това трябва да бъде сторено и че той има най-голям шанс да успее. Не го тласкаше излишно самочувствие, а някакво усещане, че обучението му го прави най-подходящ.
В началото решиха Брокс да е отпред, а Малфурион да поеме водачеството, когато започне да разпознава обкръжението им. Оркът закрепи брадвата на гърба си, тъй като проходът бе твърде тесен, за да използва голямото оръжие. Вместо него той извади дълъг кинжал, с който боравеше с очевидно умение.
— Аз ще бдя оттук — обеща Крас, когато потеглиха. — Мога да сторя поне това, без черният да ме усети.
Имаха късмет, че гоблините използваха този тунел за пренасяне на суровини, иначе дори Малфурион нямаше да може да се провре през него. На Брокс обаче през повечето време му се налагаше да държи ръцете си прибрани към тялото. Оркът бе насочил кинжала напред и зорко следеше тунела.
Звуците се усилиха. Нощният елф се надяваше, че подобна дандания ще работи в тяхна полза. Ако гоблините бяха разсеяни от шума, който сами създаваха, може би нямаше да забележат двамата натрапници.