Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Някакви новини за изложбата в Чикаго?

— В два и половина ще говоря с Рубинщайн.

— Прекрасно. Надявам се всичко да мине добре.

— Благодаря.

— Кажи ми веднага, щом научиш датата на откриването, за да мога да пусна молба за няколко дни отпуска.

— Разбира се. Мисля, че ще е към края на март.

— Чудесно — тогава времето ще е по-хубаво.

— Ще бъде. Как е работата?

— Много. Може би тази вечер няма да успея да се прибера. — Ако не успееше хубаво да подремне, Бетингър нямаше да посмее да шофира обратно до Стоунсбърг.

— Нещо сериозно ли има?

— Да. — Той се надяваше, че когато Алиса чуе в новините за Стенли и Джането, ще види и снимките на заловените им убийци.

— Пази се. — Тя знаеше много добре, че не бива да пита за подробности, щом той не ги предлага доброволно. — Моля те, не прави от това навик — да не се прибираш у дома.

— Няма.

— Май носът ти се запушва.

Бетингър вдиша през носа и усети, че лявата му ноздра е запушена.

— Права си.

— Разбира се, че съм. Купи си капки за нос и от разтворимите витамини.

— Ще си купя капки за нос. — Той зави по улицата с четири ленти. — От тези витамини полза никаква. Отиват напразно в нужника.

— Няма нищо лошо в допълнителните витамини.

— Паплачта във Виктъри е напълно здрава.

— Гледай да се разсъниш.

— Разбира се. — Табелата на „Сечуанския дракон“ се появи от дясната страна на улицата и детективът включи мигачите. — Ще се срещна с едни идиоти.

— Ако не ти кажат каквото искаш да знаеш, позволявам ти да проявиш грубост.

— Благодаря.

— Можеш да направиш същото, ако съм заспала, когато се прибереш у дома… — Мръснишки смях се изтръгна от гърдите на възрастния мъж, който живееше в гърдите на Алиса. — Разрешавам ти да проявиш грубост.

— Дадено.

— С цел оргазъм — уточни Алиса.

— Задачата приета.

Старецът се изкиска.

Бетингър скри револвера на Кими под пътническата седалка и смени лентите на движение.

— Обичам те.

— Аз също. Довиждане.

— Довиждане.

Детективът натисна спирачките, завъртя волана и влезе в ресторантския паркинг. Там видя своя партньор, облечен в сиво, да стои до сребристата си кола и да отпива от чаша. Едрият мъж вдигна очи, забеляза жълтата кола и хвърли напитката си в боклука. Горещото кафе се плисна върху кубче замръзнала пилешка супа, което се разчупи с пукот.

Задната врата на колата се отвори и Такли слезе от нея, закопчавайки сакото на яркосиния си костюм. Точно в момента, в който той и неговият бивш партньор влизаха в ресторанта, жълтата кола се плъзна в очертанията на едно от паркоместата.

Мислейки си за мъртвите полицаи и печена патица, Бетингър слезе от колата си и влезе в „Сечуанския дракон“. Докато се оглеждаше в заведението, където имаше по-малко от дузина клиенти, го обгърна топлият въздух, миришещ на чесън, оцет и фъстъци. Седнали един до друг на ъгловата маса, където Илейн Джеймс беше вечеряла за последен път в живота си, Доминик и Такли го чакаха.