За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— Днес нямам намерение да те изнасилвам — подхвърли небрежно той. — Можеш да бъдеш спокойна…

— За миг допуснах и тази възможност — призна тя. — Но не мога да си представя с какво съм я предизвикала…

— Всяко нещо с времето си — поклати глава Ворутиер. — Днес е време за предястието, последвано може би от бистра супичка… Но сложните блюда ще запазим за накрая, вместо десерт… Времето им ще настъпи след седмица-две…

— Аз избягвам десертите — поклати глава тя. — Нали знаеш, килограмите…

— Ти си истински сладур — засмя се той, остави ножа и вдигна чашата. — Офицерите обичат да четат история. Аз станах запален почитател на историята на Земята… Най-много обичам XVIII век.

— Аз пък си мислех, че е XIV — подигравателно го изгледа Корделия. — Или XX…

— След някой и друг ден ще те науча да не ме прекъсваш — свъси вежди той. — Докъде бях стигнал? А, да… Тъкмо чета за една страхотна случка… — Чашата се повдигна насреща й в безмълвен тост: — Една важна дама била изнасилена от слугата си, който предварително бил заразен с венерическа болест по заповед на своя господар. Много пикантно, нали? Уви, днес венерическите болести са само спомен… В замяна на това обаче имам възможността да заповядвам на друг болен слуга… Неговата болест е по-скоро психическа — една красива, стопроцентово доказана параноидна шизофрения!

— Какъв господар, Господи! — иронично подметна тя, но сърцето й се сви. Имаше чувството, че е на прага на истерията.

Забележката й предизвика слаба усмивка, разказът продължи:

— Той чува гласове, също като Жана д’Арк… Но за разлика от нея, чува гласовете на демони, а не на светци… Понякога има и видения… Иначе е огромен и здрав мъжага, често съм го използвал… Защото не е от тези, които привличат жените, знаеш…

На вратата се почука и Ворутиер отиде да отвори.

— О, сержант! Влизай, влизай… Тъкмо за теб говорех.

— БОТАРИ! — едва си пое въздух тя.

На прага се изправи високата фигура на човека, който бе служил при Воркосиган. Но КАК е възможно това? Как е успял да се вмъкне в кошмарите й? През съзнанието й пробягаха калейдоскопични видения: горска поляна, пропукване на невропарализиращи капсули, лицата на убитите и все още живите, високата сянка на мъжа, който се превърна в олицетворение на смъртта…

С усилие се върна в действителността. Дали ще я познае? Очите му все още не бяха я докоснали, заковани в лицето на Ворутиер. Познатите близко разположени очи, които сякаш никога не можеха да застанат на едно ниво. Именно заради тях лицето му имаше странен, асиметричен вид и ставаше толкова грозно…

Пипалата на пламналото й въображение заопипваха тялото му. Днес това тяло изглеждаше някак прегърбено в черната униформа, нямаше дори следа от гордата стойка, която Корделия помнеше от кораба на Воркосиган. Макар и една глава по-висок от Ворутиер, този човек изглеждаше смачкан, готов да изпълни всяка заповед на господаря си. В погледа му се четеше непознато напрежение, сякаш Ворутиер беше не само негов началник, но и мъчител… Какво ли може да постигне Ворутиер с човек като Ботари? — запита се тя. В каква насока би тласнал духовната му енергия? За Бога, Ворутиер! Нима си въобразяваш, че можеш да контролираш стихийната първична сила на този мъж? Нима си толкова суетен, че не виждаш лудостта в тези близко разположени очи? Мислите препускаха в главата й със скоростта на кръвта, която свистеше във вените й. В тази стая жертвите са две, осъзна Корделия. В тази стая жертвите са две! В тази стая…