![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
Остана така в продължение на час, мускулите й започнаха да протестират срещу необичайната поза. Единият от пазачите се появи, тъкмо когато се канеше да се изправи на крака.
— Ставай, адмиралът те вика — лаконично съобщи той. Пътешествието й по дългите коридори отново стана в присъствието на двамата пазачи, които я придържаха за лактите. Единият лакомо я оглеждаше, очите му я разсъбличаха. Другият я гледаше със съжаление и това накара сърцето й да се свие от мрачни предчувствия. Едва сега започна да си дава сметка, че близостта с Воркосиган я бе накарала да подцени опасността от пленничеството при бараярците. Влязоха в отсека с офицерските кабини и спряха пред една от абсолютно еднаквите метални врати. Онзи с похотливия поглед почука и натисна бравата.
Кабината на адмирала нямаше нищо общо с помещението, което бе обитавала по време на престоя си на „Генерал Воркрафт“. На практика това бяха три свързани помежду си кабини, които даваха илюзията за просторен апартамент. Обзавеждането се отличаваше с изтънченост и лукс. Адмирал Ворутиер се надигна от дълбоко кресло с кадифена тапицерия, но това едва ли беше жест на любезност.
Започна да обикаля около нея, очите му проследиха учудения поглед, с който Корделия оглеждаше кабината.
— Не е като затворническа килия, а?
На лицето му се появи самодоволна усмивка.
— Не е — кимна тя, после повиши глас, за да я чуват и пазачите: — Повече ми прилича на курвенски будоар!…
Ухиленият почти се задави, за сметка на това другият открито се изсмя. После лицето му замръзна под змийския поглед на Ворутиер. Нима беше ЧАК ТОЛКОВА смешно? — запита се озадачено Корделия. Съзнанието й бавно обработваше информацията, която получаваше с помощта на зрението. Хвърлената слепешком забележка започна да й се струва все по-близо до истината. Какво представлява онази странна статуетка в ъгъла, например? Художествените й достойнства са твърде съмнителни…
— Будоар на проститутка, която има доста своенравни клиенти — добави на глас тя.
— Завържете я! — заповяда адмиралът. — Ще ви повикам, когато свърша.
Накараха я да легне по гръб на широкото легло. Надянаха гривни от гумена материя на китките и глезените й, после ги прекараха през железни вериги, които се подаваха от таблите.
— Съжалявам — прошепна едва чуто пазачът, върху чието лице бе зърнала съчувствие. Лицето му беше ниско приведено над веригата, с която стягаше китката й.
— Няма за какво — прошепна тя, като прикри думите си с дълбока въздишка. Размениха си разбиращи погледи, Ворутиер не забеляза нищо.
— Готова си за веселба — ухили се другият и щракна с веригата.
— Млъквай! — изръмжа първият пазач и му хвърли тежък, изпълнен с презрение поглед. После двамата се изправиха и поеха към изхода. Помещението се изпълни с напрегната, някак конфузна тишина.
— Това съоръжение май често се използва — язвително подхвърли Корделия, бавно започнала да осъзнава абсурдността на положението. — Какво правиш, когато не можеш да плениш някоя бетианка? Сигурно търсиш доброволци сред хората си!
Между веждите му се появи дълбока бръчка, после бързо изчезна.
— Продължавай! — насърчи я той. — Това ме развеселява. Освен това ще придаде допълнителна пикантност на унижението, което ти е съдено да преживееш…
Разхлаби яката на униформената риза и си наля чаша вино от необичайния за подобна обстановка подвижен бар в ъгъла. После седна на леглото до нея и зае позата на човек, отбил се в болницата да навести стар приятел. В красивите му кафяви очи се появи искрица нетърпение.
Може би ще се окаже обикновен насилник, помисли тя и внимателно опита здравината на веригите. Кой знае защо беше уверена, че ако случаят е такъв, ще има сили да се справи с него…
— Не зная никакви военни тайни — предупреди го Корделия. — Ако се надяваш на нещо подобно, ще останеш дълбоко разочарован.
— Така си и мислех — отвърна с усмивка той. — Въпреки това, след седмица-две сама ще настояваш да споделиш с мен всичко, което знаеш… Но това е досадно. Ако ми трябваше някаква информация, моите хора отдавна да са я изтръгнали от теб… — Отпи глътка вино, усмивката му бавно се стопи: — Любопитен съм защо повдигаш този въпрос… По-късно ще те изпратя в лазарета, там ще разберат какво имаш на душата си…
Глупачка! — кипна вътрешно тя. Току-що пропиля единствения си шанс да избегнеш изтезанията! Не, едва ли, успя да се овладее Корделия. Това е задължителна процедура, никой от пленниците не може да я избегне. По-скоро тоя тип те обработва. Трябва да запазиш самообладание!