Хари Потър и огненият бокал

— Трябва да отида, Моли — каза господин Уизли. — Аз забърках това. Само ще се преоблека и тръгвам…

— Госпожо Уизли — не сдържа нетърпението си Хари, — Хедуиг да е долитала с писмо за мен?

— Хедуиг ли, миличък? — разсеяно повтори госпожа Уизли. — О, не… не, няма никаква поща.

Рон и Хърмаяни изгледаха Хари с любопитство.

С многозначителен поглед и към двамата той попита:

— Може ли да си оставя нещата в стаята?

— Да, и аз ще дойда — веднага се съгласи Рон. — А ти, Хърмаяни?

— Идвам — бързо рече тя.

Тримата излязоха от кухнята и тръгнаха нагоре по стълбите.

— Какво става, Хари? — попита Рон в момента, в който затвориха вратата на таванската стая след себе си.

— Има нещо, което не съм ви казал — отвърна Хари. — В събота сутринта се събудих от нова болка в белега.

Рон и Хърмаяни реагираха точно така, както Хари си ги бе представил в стаята си на „Привит Драйв“. Хърмаяни ахна и веднага започна да дава идеи за консултация, като спомена няколко книги и изреди цял куп имена — от Албус Дъмбълдор до Мадам Помфри, старшата сестра в „Хогуортс“.

Рон изглеждаше направо стъписан.

— Но него го нямаше там, нали? Ти-знаеш-кой де? Искам да кажа, последния път, когато те боля белегът, той беше в „Хогуортс“, нали?

— Сигурен съм, че го нямаше на „Привит Драйв“ — каза Хари. — Но аз го сънувах… него и Питър… нали се сещате, Опаш. Не помня добре, но крояха планове да убият… някого.

Той се поколеба за момент дали да каже „мен“, но не можа да събере сили да види Хърмаяни още по-ужасена, отколкото бе в момента.

— Било е само сън — пресилено бодро рече Рон. — Просто кошмар.

— Дали наистина е било само сън? — Хари се обърна към прозореца да погледне зората. — Не е ли странно… Заболява ме белегът, а три дни по-късно смъртожадните буйстват и знакът на Волдемор се появява отново в небето.

— Не споменавай неговото име! — изскърца през зъби Рон.

— Спомних си какво ми каза професор Трелони — продължи Хари, без да му обръща внимание. — Беше в края на миналата година.

Професор Трелони бе учителката им по пророкуване в „Хогуортс“. Хърмаяни снизходително изсумтя и ужасът в погледа й изчезна.

— О, Хари, нали не обръщаш внимание на всичко, което казва тази измамница?

— Вас ви нямаше — каза Хари. — Вие не я чухте. Тогава беше различно. Казах ви, тя изпадна в транс… съвсем истински. И каза, че Черния лорд ще се надигне отново, по-велик и по-зловещ отвсякога, и ще успее, защото слугата му щял да се върне при него. А точно през онази нощ Опаш избяга.

Последва тишина, сред която Рон разсеяно се занимаваше с една дупка в покривката на леглото с два гигантски черни инициала на „Чъдли кенънс“ и летящо гюлле.

— Защо питаше дали Хедуиг е долетяла, Хари? — попита Хърмаяни. — Писмо ли очакваш?