Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Трима съветници изпращаха официални съобщения на Ксиант и съветника, който я придружаваше. Нарин почти бе готова да откаже, когато осъзна каква възможност й се предоставяше. Въпреки че самите съобщения не бяха от особена стойност, тяхното предаване щеше да й предостави достъп до Ксиант и двора й.
Мисълта, че нарушава клетвата си като вестоносец — никога да не използва информацията, която носи за собствена облага или за облага на други, този път не я смущаваше. Когато ставаше дума за безопасността на нейния град и хората му, хората, които бяха предложили дом на беззащитното сираче, тя би нарушила колкото и да е броя клетви.
Последната задача на Нарин, преди да напусне Големия дворец беше да остави писмено съобщение за съветника Данет. Тя беше изчакала, с надежда, че той ще се върне, за да му обясни лично как е загубила пръстена, който той й бе поверил, но не можеше повече да чака.
Думите идваха трудно. Травмата й попречи да предаде достатъчно бързо посланието, което носеше. Но нараняванията винаги съществуваха като възможност и не беше срамно да предадеш задачата на друг. Загубването на пръстена бе нещо по-различно.
Тя даде бележката на слугата, придружи я с точни инструкции как да бъде предадена, след това още веднъж провери специалния си колан, за да е сигурна, че всичко е в ред.
Мислено си представи пътя, по който трябваше да мине този път. Щеше да й отнеме малко повече време, може би четири дена, но беше по-лесен за преодоляване. В името на целта си тя искаше да бъде напълно във форма, когато пристигне в Калинден.
Четири дена.
Сама.
Нарин затвори очи и се опита да се освободи от болката. Дишаше дълбоко, съсредоточаваше се върху пътя. Сама.
Очите й останаха широко отворени. Достатъчно! Веднъж да тръгне. Калинден беше пред нея, а споменът за Джеръл ще остава все по-назад и по-назад. Болката щеше да утихне. Трябваше.
Главните стъпала на Големия дворец обикновено бяха претъпкани с хора, но след последните атаки срещу Линдаз стражите бяха получили нареждане да пропускат само хора с ясни доказателства, че имат работа в двореца. Заповедта не се посрещаше добре. Разгневени търговци и пътници се тълпяха около стражите в началото на стълбите и настояваха да ги пуснат.
Заета с мисълта да си пробие път през тълпата, Нарин се стресна като чу, че някой вика името й. Тя се спря, а погледът й премина през морето от лица пред нея, докато вниманието й бе привлечено от мъж, който й махаше от далечния край на стъпалата.
— Норваг? — тя промени посоката си и се промъкна покрай един ядосан страж, който спореше с група от точно толкова възмутени търговци, и след това се спря пред Норваг. — Какво правиш тук?
Нарин не можа да се овладее и се огледа наоколо, търсеше в тълпата едно друго лице. Тя се опита да пренебрегне острото чувство на разочарование, което я обзе, когато не успя да открие две сини очи, вперени в нея.
— Надявах се, че още не си тръгнала — Норваг изглеждаше зарадван, че я вижда, но и разтревожен. — Стражата не ми даде много информация. Те почти никого не пускат в залата.
— Не — Нарин не беше много сигурна какво трябва да каже… Норваг беше се отнесъл любезно с нея и тя го харесваше, но той не беше този, когото би искала да види. — Трябва да тръгвам. Нося съобщения за Калинден. Има ли нещо, което бих могла да направя?
— Джеръл… аз… — Норваг преглътна смутено. — Джеръл тръгва за Калинден. Мислех си, че ще можеш да го вземеш със себе си.
Глава девета
— Да го взема…! — Като чу думите на Норваг, Нарин едва не се препъна. Като внимателно се опитваше да запази лицето си безизразно, тя каза: — Той е решил да помогне на Калинден? Той ще ни помогне да се справим с диваците?
Въпреки че външно Нарин изглеждаше спокойна, в нея проблесна надеждата. Дали е размислил? Дали е разбрал, че това, което лежи помежду им, е нещо повече от няколко дена забавление по време на изтощително пътуване? Дали той…?
— Не зная. Но ако поговориш с него… — Норваг хвана ръката й, стисна я, без да я заставя, и я поведе през претъпканата улица. — Той е решил да отиде там и аз си помислих, може би…
Нарин изстина, освободи ръката си от тази на Норваг.
— Той не те е изпратил да ме намериш — малката кратка надежда се сви и изтля.
— Не, но…
— Аз имам свои задължения, Норваг, и съобщения, които трябва да отнеса. Нямам право да закъснявам. Кажи му да следва главния път. Така ще има най-голям шанс да намери друг керван.
Мисълта за кервана, за тесните, предразполагащи към близост ъгли на колата я обездвижи.