Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Ето — каза тя, като се плъзна до него и му протегна манерката. — Не пий прекалено много. Водата е студена, а ти си сгорещен. Но ще ти помогне.
Джеръл уморено отвори очи, застави се да седне и взе водата от нея.
— Благодаря — той все още дишаше тежко.
— Сръбни малко и първо я стопли в устата си — предупреди Нарин. — Не би искал тази студена вода да удари стомаха ти, когато си все още толкова сгорещен, нали?
— Това, което бих искал, е добра, силна бира. Или три — той въздъхна, но постъпи, както тя го бе посъветвала, после й върна манерката. — Ако имах и най-малката представа какво означава да се пътува с теб, никога нямаше да позволя на Норваг да ме уговори. Сигурно ставам толкова луд, колкото е самият той.
В тъмното, отпуснат и натежал от умора, Джеръл изглеждаше по-малко заплашителен в сравнение с тази сутрин. Нарин се отпусна със свити крака на земята до него.
— Исках да попитам — в гласа й прозвуча любопитство, — какво имаше предвид, когато каза за пътуване с кораб. Тук наоколо няма кораби, а най-близкото пристанище се намира на почти три седмици път. Даже и за най-силния бегач.
— Аз ли съм го казал? — Джеръл се облегна на скалата, която бе избрал за възглавница, и затвори очи. — Забрави, че съм го казал. Това беше шега.
— Шега?
— Да — той не пожела даже да отвори очите си. — А сега може ли вече да спим? Имам отвратителното чувство, че ще ме събудиш два дни преди да съм готов за тръгване.
Нарин се засмя, после се изправи.
— По-добре се завий в одеялото, което носиш. Не искаш мускулите ти да се вкаменят от студ, нали? А нападалите листа под клоните ще задържат топлината и ще ти предложат по-меко легло от пътеката.
Джеръл не направи опит да се премести, докато не се убеди, че Нарин се е настанила. След това бавно седна.
Шега. Това беше шега, добре. Но със самия него.
Той беше намислил да се прехвърли на кораба си, после обратно до пустото поле или в откритото пространство близо до Калинден. Целият процес нямаше да отнеме повече от няколко секунди. Никой нямаше да го забележи, както не бяха забелязали пристигането им с Норваг близо до Ануей, а му се струваше, че оттогава е изминала цяла вечност.
Но Норваг бе попречил на всичките му планове, като се беше появил под мишница с тази проклета, дразнеща, неудържима, заплашваща жена. Само един поглед към лицето на Нарин бе достатъчен да го убеди, че тя беше точно толкова разочарована от идеята за съвместно пътуване, колкото и той самият. И въпреки това Джеръл установи, че не може да каже не на горещото предложение на Норваг да я придружи до Калинден.
Джеръл въздъхна и започна да масажира мускулите на краката си. Бяха започнали да се втвърдяват от студа.
Това беше лудост. Беше носил повече от половината си тегло във вид на резерви и оръжия по време на преход през една от най-мъртвите джунгли в галактиката, беше преживял дни с малко вода и без храна, докато заедно с колегата си пробиваха път през верига от планини, които бяха погълнали не един живот на изследователи. Даже бе преживял цял месец като роб при орите в огромните галерии на Закеб IV, преди Норваг да успее да му даде възможност да избяга.
Нито една от тези преживелици не бяха физически толкова изтощителни, колкото един ден, прекаран в опити да не изостава от бързоногия ерандейнски вестоносец, наполовина на неговите размери. И единствено попадането му в робство на Закеб IV бе по-глупаво.
Джеръл отново въздъхна, после бавно се изправи на крака. В решението му да пътува с Нарин не бяха участвали изобщо разумът и здравият смисъл. Той беше мърморил, протестирал и обяснявал, но най-накрая се предаде пред предложението на Норваг. И всичко това заради възможността да прекара още няколко дена с жена, която едва бе промълвила няколко думи, откакто бяха напуснали Маткасен.
И почти всичко, което бе видял от нея, бяха петите й.
— Казах ти да внимаваш и да се стоплиш, за да не позволяваш на мускулите си да изстинат. — Нарин стоеше на лунната светлина с ръце на кръста, вперила поглед в размазаната сянка на Джеръл, подпрян на скалата.
— Не са изстинали. Имам мускулна треска — озъби се Джеръл. Той се опита да застави десния си крак да се изпъне и простена. Втвърдени не беше точната дума, за да опише състоянието на краката си.
— Казах ти, че не си достатъчно подготвен, за да пътуваш с мен. Но ти настояваше.
— Норваг настояваше. А аз бях прекалено глупав да кажа да. — Джеръл се опита да изпъне левия си крак, но резултатът беше същият. — Бих искал да знаеш, че мога да пренеса двама колкото теб, без да спра, от Маткасен да Калинден, и то без да се изпотя особено.