Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Хам се замисли.
— Вероятно. Познавам някои скаа, които са участвали в Потъпкващите кампании на лорд Владетеля.
Йеден пребледня.
— Предатели!
— Повечето от тях не се гордеят с това, което са правили — тросна се Хам. — Но и те трябва да ядат. Живеем в суров свят, Йеден.
— Моите съратници никога няма да работят с такива хора — рече Йеден.
— Ще се наложи. — Келсайър го изгледа строго. — Вашите въстания не успяват, защото бунтовниците са зле обучени. Ние ще ти осигурим армия от добре екипирани и нахранени войници — и проклет да съм, ако позволя да ги избият само защото не знаят от коя страна се държи мечът. — Пое си дъх и се обърна към Хам. — Но все пак се постарай да наемаш войници, които ненавиждат Последната империя заради онова, което им е сторила. Не вярвам на хора, чиято лоялност не се простира по-далече от парите в джоба.
Хам кимна, а Йеден премълча. Келсайър се обърна и написа на дъската „Хам: обучение“ и „Бриз: наемане“.
— Заинтригуван съм от твоя план за набавяне на оръжие — каза Бриз. — Как по-точно смяташ да въоръжиш десет хиляди души, без да събудиш подозренията на лорд Владетеля? Той държи всички големи оръжейни доставки под много строг контрол.
— Можем да си изработим оръжия — рече Клъбс. — Имам достатъчно дървен материал за бойни тояги. А също и за стрели.
— Клъбс, благодаря за предложението — отвърна Келсайър. — И мисля, че идеята е добра. Но ще ни трябват по-сериозни неща от твоите тояги. Нуждаем се от мечове, щитове и ризници — при това скоро, за да можем да започнем обучението.
— Но как ще го направиш? — настоя Бриз.
— Големите къщи могат да доставят оръжие — обясни Келсайър. — За въоръжаване на собствените си хора.
— Предлагаш да крадем от тях?
Келсайър поклати глава.
— Не, този път всичко ще е съвсем законно — ще си купим наши оръжия. Или, по-скоро, ще накараме някой симпатизиращ ни благородник да ни купи.
Клъбс се изсмя огорчено.
— Благородник, който симпатизира на скаа? Няма такова животно.
— Вече има, приятелю — отвърна небрежно Келсайър. — Защото открих един, който ще ни помогне.
Настъпи тишина. Чуваше се само пукотът на дървата в камината. Вин се размърда притеснено в креслото.
— Кой? — попита Хам.
— Лорд Реноа — обясни Келсайър. — Пристигна по тези места преди няколко дни. Настанил се е във Фелисе — няма достатъчно влияние, за да се установи в Лутадел. Освен това смятам, че е добре засега да е далече от полезрението на лорд Владетеля.
Вин го погледна заинтригувано. Фелисе беше малко градче на час път от Лутадел, с Рийн бяха работили там, преди да се преместят в столицата. Но как Келсайър бе наел този лорд Реноа? С подкуп? С измама?
— Чувал съм за този Реноа — заговори бавно Бриз. — Той е от Запада, има голямо влияние в Най-далечната област.
Келсайър кимна.
— Да. Лорд Реноа наскоро реши да се опита да осигури на семейството си по-високо положение. Според официалната версия е тук по търговски дела. Надява се чрез доставка на висококачествени южняшки оръжия за Севера да спечели достатъчно пари — и да си създаде връзки, — с които да се премести в Лутадел до края на това десетилетие.
Отново тишина.
— Но — почна объркано Хам — тези оръжия ще идват при нас, така ли?
— Да — отвърна Келсайър. — За всеки случай обаче ще трябва да подправим товарителниците.
— Кел, идеята ти е доста амбициозна — рече Хам. — Благородническо семейство на наша страна.
— Но, Кел — обади се Бриз, — ти мразиш благородниците.
— Този е различен — отвърна Келсайър.
Всички се втренчиха в него. Очевидно не им се нравеше идеята да работят с благородници, Вин го четеше в очите им.
Внезапно Бриз се разсмя, облегна се в креслото и допи виното си.
— Ах, ти! Убил си го, нали? Говоря за Реноа — убил си го и си го заместил със самозванец.
Усмивката на Келсайър се разшири.
Хам също се ухили.
— Аха! Вече разбирам. Или поне щеше да ми е ясно, ако те бяха кръстили Келсайър Дръзкия.
— Реноа ще се настани за постоянно във Фелисе — продължи Келсайър. — Ще бъде нашето прикритие, ако трябва да се свърши нещо официално. Ще го използвам да закупува оръжия и припаси.
Бриз кимна замислено.
— Отлично.
— Отлично? — възмути се Йеден. — Убил си благородник? И то изтъкнат!
— Йеден, ти пък искаш да събориш цяла империя — посочи Келсайър. — Реноа няма да е единствената жертва в твоето начинание.
— Да, но да заемеш мястото му? — упорстваше Йеден. — Струва ми се прекалено рисковано.
— Драги Йеден — заговори Бриз и подаде чашата си да му налеят, — събрал си ни тук, защото очакваш от нас да постигнем непостижимото. В такъв случай е съвсем оправдано да прибягваме до крайно рисковани начинания.