Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Йеден, ще се постараем да ги сведем до минимум — успокои го Келсайър. — Човекът, когото избрах за тази роля, е наистина много добър. В предстоящата работа често ще ни се налага да вършим подобни неща.
— А ако ви наредя да не ги вършите? — попита Йеден.
— Можеш да се откажеш по всяко време — заяви Доксон. — Но докато планът е в действие, Келсайър ще издава заповедите и ще взема решенията. Така работим и ти го знаеше, когато ни потърси.
Йеден клатеше унило глава.
— Е? — попита Келсайър. — Ще продължим ли, или не? Ти решаваш, Йеден.
— Ако се съмняваш, приятелю, просто се откажи — посъветва го Бриз с глас, в който се долавяше надежда. — Не се страхувай, че ще ни обидиш. Аз например нямам нищо против леката печалба.
Йеден пребледня. Според Вин той дори бе извадил късмет, че след като Келсайър му бе взел парите, не го бе намушкал в гърдите. Но пък започваше да разбира, че тези хора не действат по такъв начин.
— Това е безумие — въздъхна Йеден.
— Кое? Че смятаме да свалим лорд Владетеля? — попита Бриз. — Защото ако говориш за същото, прав си.
— Е, добре — въздъхна Йеден. — Продължаваме.
— Хубаво — кимна Келсайър и написа под „войници“: „Келсайър: снаряжение“. — Заместникът на Реноа ще ни осигури достъп до лутаделското висше общество. Това е много важно предимство — ако ще започваме война, трябва да следим политическата атмосфера между Големите къщи отблизо.
— Келсайър, тази война между Къщите може да не се окаже толкова лесна работа — предупреди го Бриз. — Повечето благородници са предпазливи и внимателни.
Келсайър се усмихна.
— Бриз, радвам се, че можем да разчитаме на помощта ти. Ти си експерт в това да накараш хората да правят каквото искаш — двамата с теб ще измислим как да настроим благородниците едни срещу други. Големи войни между Къщите избухват през няколко века. Групата ни се състои от опитни, врели и кипели хора, които лесно ще допринесат това да се случи точно сега. В интерес на истината дори поразпалих този процес…
Бриз повдигна вежди и погледна към Хам. Главорезът изръмжа, извади от джоба си златна монета от десет боксинга и му я хвърли през стаята. Бриз се ухили доволно.
— Това пък какво беше? — попита Доксон.
— Облогче — отвърна Бриз. — Дали Келсайър е забъркан, или не в нощешната шумотевица.
— Шумотевица? — попита Йеден. — Каква шумотевица?
— Някой е нападнал Къща Венчър — отвърна Хам. — Според слуховете трима опитни Мъглородни били пратени да убият самия Страф Венчър.
Келсайър се изсмя.
— Трима? Страф май има твърде високо мнение за себе си. Въобще не съм бил там заради него. Отидох заради атиума — и за да ме забележат.
— Венчър не знае на кого да хвърли вината — рече Бриз. — Тъй като са замесени Мъглородни, всички предполагат, че е дело на някоя от Големите къщи.
— Тъкмо това беше идеята. — Келсайър кимна доволно. — Висшата аристокрация гледа много сериозно на атаките на Мъглородни — имат негласна уговорка да не ги използват, когато се изтребват взаимно. Още няколко подобни удара и ще се сдавят като помияри.
Обърна се и добави на дъската под „Големите къщи“ и „Бриз: планиране“ „Келсайър: всеобщ хаос“. После продължи:
— Както и да е. Ще трябва да следим внимателно политическата обстановка, за да знаем кои Къщи се съюзяват. А това означава да пратим при тях шпиони.
— Наистина ли е нужно? — попита объркано Йеден.
Хам кимна.
— Всъщност това е стандартната процедура при всички по-важни операции в Лутадел. Няма по-съществен фактор от информацията, а тя може да се събира само ако имаме свои хора в техните среди.
— Какво пък, поне тази част не ми изглежда трудна — рече Бриз. — Ще доведем тук нашия фалшив благородник и ще го пратим на празненствата, които се устройват.
Келсайър поклати глава.
— За съжаление лорд Реноа няма да може да пристигне в Лутадел лично.
Йеден се намръщи.
— Защо? Самозванецът няма ли да издържи проверка отблизо?
— О, той много прилича на лорд Реноа — отвърна Келсайър. — Всъщност е досущ като него. Само дето не бива да допускаме да се доближи до някой инквизитор…
— Аха — обади се Бриз. — Един от онези. Какво пък.
— Какво? — попита Йеден. — За какво говориш?
— По-добре да не знаеш — отвърна Бриз.
— Как така?
Бриз поклати глава.
— Нали помниш колко се обезпокои, когато Келсайър ти каза, че е заместил лорд Реноа със самозванец? Е, това е десет пъти по-лошо. Повярвай ми — колкото по-малко знаеш, толкова по-спокойно ще спиш.