Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Движенията ти щяха да бъдат твърде бавни, за да оцелееш в онзи свят, трябва да си бърз като светкавица. Моята грешка беше, че излязох от стаята, но не исках да говориш повече. Ти си голямо дрънкало и говориш дори против желанието си. Ако бях тук с теб, щях да те издърпам за главата нагоре. Ти подскочи сам, което е дори по-хубаво. Все пак по-добре да не бях поемал такъв риск. Пазителят не е нещо, с което можеш да се шегуваш.
9.
Три месеца дон Хуан упорито отбягваше да говори за пазителя. През това време го посетих четири пъти. Той всеки път ме ангажираше с изпълнение на негови поръчки, но след като ги изпълнех, ми казваше да си вървя у дома. На 24 април 1969 год. при четвъртото си посещение, след като бяхме вечеряли и седяхме до пръстената печка, най-после го атакувах. Казах му, че прави с мен нещо нелепо. Бях готов да уча, а той дори не ме искаше около себе си. Много трябваше да се мъча, за да преодолея нежеланието си да пуша неговите халюциногенни гъби и усещах, че нямам време за губене, както бе казал и самият той. Дон Хуан търпеливо изслуша оплакванията ми.
— Ти си твърде слаб — каза той. — Бързаш, когато трябва да чакаш, и чакаш, когато трябва да бързаш. Мислиш твърде много. Сега мислиш, че няма време за губене. Малко по-рано мислеше, че вече не искаш да пушиш. Животът ти е така дяволски разпуснат. Не си достатъчно стегнат, за да се срещнеш с малкия дим. Аз съм отговорен за теб и не искам да умреш като окаян глупак.
Почувствах се притеснен.
— Какво мога да направя, дон Хуан? Твърде нетърпелив съм.
— Живей като воин! Вече ти казах, един воин поема отговорността за своите действия, за най-нищожните си действия. Ти изпълняваш своите мисли, а това е грешно. Заради мислите си ти се провали с пазителя.
— Как се провалих, дон Хуан?
— Ти мислиш за всичко. Ти мислеше за пазителя и затова не можа да го победиш. Преди всичко ти трябва да живееш като воин. Мисля, че ти разбираш това много добре.
Исках да вметна нещо в своя защита, но той ми направи знак с ръка да мълча.
— Твоят живот е доста напрегнат — продължи той. — Всъщност животът ти е по-напрегнат от този на Паблито и Нестор, чираците на Хенаро. Те обаче виждат, а ти не. Твоят живот е по-напрегнат от този на Елигио, а той навярно ще може да вижда преди тебе. Това ме обърква, Хенаро дори не можеше да се съвземе. Ти изпълняваше точно всичко, което ти казвах. Предадох ти всичко, на което ме е учил моят благодетел, в първия етап на обучението. Правилото е вярно, стъпките не могат да бъдат променени. Ти направи всичко, което човек може да направи и въпреки това не виждаш. Но на тези, които виждат като Хенаро, изглеждаш така, сякаш виждаш. Разчитам на това, а съм измамен. Ти винаги се обръщаш и се държиш като идиот, който не вижда, което, разбира се, е вярно в твоя случай.
Думите на дон Хуан дълбоко ме наскърбиха. Не знам защо, но едва не се разплаках. Започнах да говоря за детството си и ме обгърна вълна от самосъжаление. За миг дон Хуан се взря в мен, а след това отмести поглед. Това беше проницателен поглед. Почувствах как той действително ме сграбчва с очите си. Имах усещането как два пръста леко ме притискат и установих една странна възбуда, нещо като сърбеж, една приятна безнадеждност в областта на слънчевия сплит. Усетих коремната си област, нейната топлина. Вече не можех да говоря свързано, замънках, после изобщо спрях.
— Може би това е обещанието — каза дон Хуан след дълга пауза.
— Моля?
— Едно обещание, което даде веднъж преди много време.
— Какво обещание?
— Навярно ти можеш да ми кажеш това. Помниш го, нали?
— Не.
— Веднъж ти обеща нещо много важно. Помислих, че може би твоето обещание ти пречи да видиш.
— Не знам за какво говориш.
— Говоря за едно обещание, което ти даде! Трябва да го помниш.
— Ако знаеш какво е било обещанието, защо не ми го кажеш, дон Хуан?
— Не. Никак няма да е добре да ти го кажа.
— На себе си ли съм дал това обещание?
За миг помислих, че той има предвид моето решение да приключа с чиракуването.