Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Не ме попита дали желая да пуша. Просто ми подаде лулата и м каза да дърпам. Не се колебах. Очевидно дон Хуан точно беше преценил моето настроение. Непреодолимото ми любопитство към пазителя сигурно е било очевидно за него. Не беше нужно да ме увещава и аз нетърпеливо изпуших цялото съдържание.
Реакциите ми бяха идентични с онези, които бях имал преди. Дон Хуан също действаше по абсолютно същия начин. Този път обаче, вместо да ми помогне да го направя, той просто ми каза да подпра дясната си ръка на сламеника и да легна на лявата си страна. Предложи да свия ръката си в юмрук, ако така ще имам по-голяма опора.
Наистина свих дясната си ръка в юмрук, защото прецених, че това е по-лесно, отколкото да опирам тежестта си на отворената длан. Не ми се спеше. За малко ми стана много топло, после загубих всякакво усещане.
Дон Хуан легна настрани, с лице към мен. Дясната му ръка беше облегната на лакътя и подпираше главата му като възглавница. Всичко беше напълно спокойно, дори моето тяло, което дотогава вече беше загубило сетивните си усещания. Чувствах се много доволен.
— Хубаво е — казах аз.
Дон Хуан стана припряно.
— Не смей да започваш с тези глупости — каза той твърдо. — Не говори. Ще загубиш всяко късче енергия в говорене и след това пазителят ще те смачка, както ти би смачкал едно комарче.
Той сигурно реши, че сравнението му е смешно, защото започна да се смее, но внезапно спря.
— Не говори, моля те, не говори — каза той със сериозно изражение на лицето.
— Не смятах да казвам нещо — казах аз, а всъщност не исках да кажа и това.
Дон Хуан стана. Видях го да отива зад къщата. Миг по-късно забелязах едно комарче, кацнало на моя сламеник и това ме изпълни с една тревога, каквато не бях изпитвал никога преди. Беше смесица от въодушевление, мъка и страх. Напълно осъзнавах, че пред мен ще се разкрие нещо неясно. Едно комарче, което пази другия свят. Беше нелепа мисъл. Прииска ми се да се изсмея гласно, но тогава разбрах, че моето въодушевление ме разсейва и ще пропусна преходния период, който исках да си изясня. В предишния ми опит да видя пазителя, бях погледнал комарчето първо с лявото си око, а после усетих, че съм станал прав и го гледах с двете очи, но не разбирах как се бе получила тази промяна.
Видях комарчето да кръжи наоколо по сламеника пред очите ми и разбрах, че го гледам с двете очи. То дойде много близо. В един момент повече не можех да го виждам с двете очи и започнах да гледам с лявото си око, което беше на нивото на земята. В мига, когато промених фокуса, усетих, че съм изправил и тялото си до напълно вертикално положение и че гледам едно невероятно огромно животно. То беше брилянтено черно. Отпред беше покрито с дълга, черна, неземна коса, която изглеждаше като израстъци, излизащи от процепите на няколко мазни, блестящи люспи. Косата беше на кичури. Тялото му беше масивно, дебело и кръгло. Крилете му бяха широки и къси, в сравнение с дължината на тялото. Имаше две бели изпъкнали очи и дълга муцуна. Този път повече приличаше на алигатор. Като че имаше дълги уши, или може би рога, и му течеха лиги.
Напрегнах се да фиксирам погледа си върху него и тогава напълно осъзнах, че не мога да го гледам по начина, по който обикновено гледам нещата. Имах странна мисъл. Гледайки тялото на пазителя, чувствах, че всяка отделна част от него е независимо жива, както са живи очите на хората. Тогава за пръв път в живота си осъзнах, че очите са единствената част от човека, която може да покаже, според мен, дали той е жив или не. Докато пазителят имаше „милион очи“.
Помислих, че това е забележително откритие. Преди това преживяване бях разсъждавал върху сравненията, които могат да разкрият „деформациите“, показващи едно комарче като гигантски звяр. Струваше ми се, че това е едно добро сравнение: „като че гледаш насекомо през увеличителния обектив на микроскоп“. Но не беше така. Очевидно гледането на пазителя беше много по сложно от гледането на увеличено насекомо.
Пазителят започна да се върти пред мен. В един момент спря и аз усетих, че ме гледа. Тогава забелязах, че не издава звук. Танцът на пазителя беше тих. Страховитостта беше в неговия вид: неговите изпъкнали очи, неговата ужасяваща уста, неговото лигавене, неговата измамна коса и, преди всичко, неговият невероятен размер. Наблюдавах много задълбочено начина, по който движи крилете си, как ги кара да вибрират без звук. Наблюдавах как се плъзга над земята като монументален кънкобегач.