Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Гледайки това кошмарно създание пред себе си, аз действително се чувствах въодушевен. Наистина вярвах, че съм разкрил тайната как да го победя. Помислих, че пазителят е само една движеща се върху безмълвен екран картина, той не би могъл да ме нарани. Той само изглеждаше ужасяващ.
Пазителят стоеше неподвижен, гледайки ме. Изведнъж запляска с криле и се обърна. Гърбът му изглеждаше като брилянтно оцветена броня. Нейният блясък беше замайващ, но нюансът беше отвратителен. Беше най-противният ми цвят. Пазителят остана малко с гръб към мен, после пляскайки с криле, отново се плъзна, докато се загуби от погледа ми.
Бях изправен пред една много странна дилема. Искрено вярвах, че съм го победил, като разбирах, че той само представя една картина на ярост. Вярата ми навярно се дължеше на твърдението на дон Хуан, че знам повече, отколкото ми се иска да призная. Във всеки случай аз чувствах, че съм преодолял пазителя и че пътят е свободен. Не знаех обаче как да продължа. Дон Хуан не беше ми казал какво да правя в случай като този. Опитах да се обърна и да погледна зад себе си, но не бях в състояние да помръдна. Все пак можех да виждам добре основната част от сто и осемдесет градусовия обхват пред очите ми. А това, което виждах, беше облачния бледожълт хоризонт. Той изглеждаше газообразен. Нещо като лимонов цвят покриваше всичко, което можех да видя. Сякаш бях на плато със серни изпарения.
Изведнъж пазителят отново се появи в една точка на хоризонта. Той направи един широк кръг, преди да спре пред мен. Устата му беше широко разтворена като огромна пещера. Нямаше зъби. Той разклати криле за миг и след това ме нападна. Наистина ме нападна като бик и с гигантските си криле увисна на очите ми. Изкрещях от болка и после излетях, или по-скоро почувствах, че съм се изтласкал нагоре. И като се реех, аз преминах отвъд пазителя, отвъд жълтеникавото плато, в един друг свят, светът на хората — изведнъж се оказах застанал в средата на стаята на дон Хуан.
19 януари 1969
— Наистина помислих, че съм победил пазителя — казах на дон Хуан.
— Сигурно се шегуваш — отвърна той.
Дон Хуан не беше ми казал нито дума от два дни, а на мен ми беше все едно. Бях потънал в някакъв унес и отново усетих, че ако бях гледал внимателно, щях да мога да „видя“. Но не видях нищо, което да е по-различно. Мълчанието обаче напълно ме беше отпуснало.
Дон Хуан ме помоли да разкажа последователността на моето преживяване и това, което особено го заинтригува, беше цветът, който бях видял на гърба на пазителя. Дон Хуан въздъхна и изглежда наистина беше загрижен.
— Късметлия си, че цветът е бил на гърба на пазителя — каза той със сериозно изражение. — Ако е бил на предната страна на тялото или, още по-лошо, на главата му, сега щеше да си мъртъв. Повече никога не трябва да се опитваш да видиш пазителя. Не е в твоята природа да прекосяваш това поле, макар аз да бях убеден, че можеш да минеш през него. Но нека не говорим повече за това. Това беше само един от множество пътища.
В тона на дон Хуан долових необичайна унилост.
— Какво ще стане с мен, ако се опитам отново да видя пазителя?
— Пазителят ще те вземе — каза той. — Ще те повдигне с устата си, ще те отнесе в това поле и ще те остави там завинаги. Пазителят очевидно е знаел, че това не е в твоята природа и те е предупредил да стоиш далеч.
— Как мислиш, че пазителят е узнал това?
Дон Хуан ме гледа дълго и втренчено. Опита се да каже нещо, но се отказа, като че не можеше да намери точните думи.
— Винаги си падам по твоите въпроси — каза той с усмивка. — Ти всъщност не мислеше, когато ме попита това, нали?
Възразих, заявявайки, че недоумявам как пазителят е познал моята природа.
В очите на дон Хуан имаше особен блясък, когато каза:
— А ти дори и не спомена нещичко за своята природа на пазителя, нали?
Тонът му беше толкова комично сериозен, че и двамата се засмяхме. След малко той каза, че пазителят, като пазач и страж на онзи свят, знае много тайни, които всеки брухо е упълномощен да споделя.
— Това е един път брухо да постигне виждането — каза той, — но не този път ще е твоето царство, така че няма смисъл да говорим за това.
— Пушенето ли е единственият път да видиш пазителя? — попитах аз.
— Не. Можеш да виждаш и без него. Има много хора, които могат да го правят. Аз предпочитам дима, защото той е по-ефективен и по-безопасен за човека. Ако опиташ да видиш пазителя без помощта на дима, има вероятност да не излезеш от неговия път навреме. В твоя случай например е очевидно, че пазителят те е предупредил, когато е обърнал гърба си към теб, така че да видиш вражеския цвят. После се е отдалечил, но когато се е върнал, ти си бил там, затова те е атакувал. Ти обаче си бил подготвен и си подскочил. Малкият дим ти е дал защитата, от която си имал нужда. Ако беше влязъл в онзи свят без неговата помощ, нямаше да можеш да се избавиш от хватката на пазителя.