Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Една отделна реалност (Следващи разговори с дон Хуан)». Краткое содержание книги:
— В твоите уста звучи така лесно, но не е. Вътрешно аз съм разкъсан.
— Съвсем скоро ще бъдеш отново едно цяло. Преди всичко ти не си се грижил за тялото си. Твърде дебел си. Преди не исках да ти кажа нищо. Човек трябва да остави другите да правят това, което трябва. Ти беше далеч с години. Аз обаче ти казах, че ще се върнеш и ти го направи. Същото стана и с мен. Зарязах всичко за пет години и половина.
— Защо се оттегли, дон Хуан?
— По същата причина, както тебе. Не ми хареса.
— Защо се върна?
— По същата причина, поради която ти самият се върна — защото няма друг начин да се живее.
Това твърдение има огромно въздействие върху мен, тъй като се бях улавял да мисля, че навярно няма друг начин да се живее. Никога не бях изразявал тази мисъл пред никого, а дон Хуан я беше изказал точно.
След много дълго мълчание го попитах:
— Какво направих аз вчера, дон Хуан?
— Стана, когато пожела.
— Но аз не знам как го направих.
— Тази техника се усъвършенства дълго. Важното обаче е, че ти знаеш как да го правиш.
— Но аз не знам. Там е работата, аз наистина не знам.
— Разбира се, че знаеш.
— Дон Хуан, уверявам те, кълна ти се…
Той не ме остави да довърша. Стана и се отдалечи.
По-късно ние отново говорихме за пазителя на другия свят.
— Ако повярвам, че каквото изпитах, то наистина е реално — казах аз, — тогава пазителят е гигантско създание, което може да причинява невероятна физическа болка. И ако повярвам, че човек наистина може да пропътува огромни разстояния чрез волеви акт, тогава логично е да заключим, че аз бих могъл да накарам чрез волята си чудовището да изчезне. Така ли е?
— Не точно — каза той. — Ти не можеш чрез волята си да накараш пазителя да изчезне. Твоята воля обаче може да го възпре, за да не ти навреди. Разбира се, ако някога постигнеш това, пътят е открит за теб. Ти наистина можеш да минеш край пазителя и той не може да направи нищо, дори да се върти лудо около теб.
— Как мога да постигна това?
— Вече знаеш как. Сега се нуждаеш само от практика.
Казах му, че не се разбираме, което произлиза от нашите различия във възприемането на света. Казах, че за мен да знам нещо, означава напълно да осъзнавам какво правя и да мога да го повторя, когато искам. Докато в този случай нито съзнавам какво съм направил под въздействието на дима, нито мога да го повторя, дори ако животът ми зависи от това.
Дон Хуан ме погледна въпросително. Изглеждаше развеселен от това, което казвах. Той си свали шапката, почеса слепоочията си, както прави винаги, когато иска да изиграе смайване.
— Ти наистина знаеш как да говориш и да не казваш нищо, така ли е? — каза той, смеейки се. — Казвал съм ти — трябва да имаш непреклонно намерение, стремеж да станеш човек на знанието. Но ти изглежда имаш непреклонно намерение да се оплиташ в гатанки. Настояваш да обясняваш всичко, като че ли целият свят е съставен от неща които могат да бъдат обяснени. Сега си изправен пред пазителя и пред задачата да се движиш, използвайки своята воля. Хрумвало ли ти е някога, че съвсем малко неща в този свят могат да бъдат обяснени по твоя начин? Когато казвам, че пазителят наистина прегражда твоя път и наистина може да ти избие дяволите от главата, знам какво искам да кажа. Когато казвам, че човек може да се движи чрез своята воля, пак знам какво искам да кажа. Исках, малко по малко, да те науча как да се движиш, но тогава разбрах, че ти знаеш как да го правиш, макар да казваш, че не знаеш.
— Но аз наистина не знам как — възразих аз.
— Знаеш, глупако — каза той строго, а след това се усмихна. — Това ми напомня оня случай, когато някой сложи хлапето Хулио в един комбайн. Той знаел как да го кара, макар че никога преди не го е правил.
— Знам какво искаш да кажеш, дон Хуан. Аз обаче все още чувствам че не мога да го направя отново, защото не съм сигурен какво направих?
— Магьосникът-измамник се опитва да представя всичко в света с обяснения, за които не е сигурен — каза той — и така всичко е магия. Но тогава ти не си по-добър. Ти също искаш да обясниш всичко по свой начин, но и ти не си сигурен в своите обяснения.
8.
Дон Хуан внезапно ме попита дали през уикенда планирам да си ходя у дома. Казах, че възнамерявам да си тръгна в понеделник сутринта. Седяхме под неговата рамада в събота по пладне на 18 януари 1969 год., почивайки след дълга разходка из близките хълмове. Дон Хуан стана и влезе в къщата. Няколко минути по-късно ме извика отвътре. Седеше в средата на стаята и беше поставил моя сламеник пред своя. Направи ми жест да седна и, без да каже нито дума, разви лулата си, извади я от калъфа, напълни огнището със своята смес за пушене я запали. Дори беше внесъл в стаята си глинен поднос с малки въглени.