Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Най-после ми се представи една нова възможност. В къщата, където живеех, беше наела стая една жена от Северна Англия, която често ми разправяше колко евтини били хранителните продукти и колко лесен бил животът там. Тя така надълго и нашироко говореше за голямото изобилие, за евтинията, за доброто общество, в което се движила, и т.н., че един ден й казах, че просто съм изкушена да отида да живея в този край на страната. Понеже съм вдовица, рекох, макар и да имам с какво да живея, нямам възможност да увелича богатството си, а в Лондон животът е толкова скъп, че човек не може да изкара с по-малко от сто лири годишно, освен ако не държи прислужница, не приема, не ходи по гости и се затвори в къщи, като че ли е съвсем без средства.
Пропуснах да кажа, че и тя, като всичките ми познати, мислеше, че притежавам голямо богатство — три-четири хиляди лири най-малко. Когато разбра, че съм склонна да отида да живея в нейния край, тя много ме обикна. Разказа ми, че сестра и живеела близо до Ливерпул, а брат й бил много заможен и притежавал също големи имоти в Ирландия. Тя щяла да отиде при сестра си след два-три месеца и ако се съглася да тръгна с нея, роднините й щели да ме приемат така сърдечно, както самата нея. Каза ми, че бих могла да остана един месец при тях, докато реша дали ми харесва животът там. Ако реша да се установя там за постоянно, тя ще се погрижи за мен; макар че сестра й и брат й не давали стаи под наем, те щели да ме препоръчат на някое мило семейство, от което ще остана напълно доволна.
Ако тази жена знаеше истинското ми положение, тя нямаше да прави толкова усилия да заведе със себе си едно бедно и самотно същество, което не си струваше труда човек да примамва. Моето положение бе толкова отчаяно, че не можеше да стане по-лошо; и затова не се тревожех какво може да ме сполети при това пътуване, стига само да не пострадам физически. И така, след дълги увещания, уверения в приятелски чувства и прояви на истинска обич, аз се съгласих да замина с нея. Приготвих се за път, макар че нямах представа къде отивам.
Сега обаче се озовах в голямо затруднение. Цялото ми състояние беше в пари, с изключение на малко сребърни предмети, домашно бельо и дрехи, както вече обясних — мебели почти нямах, понеже винаги бях живяла в мебелирани квартири, — а нямах никого на света, комуто да поверя малкото, което притежавах, или който да ме упъти какво да направя с него. Помислих да ги вложа в банка или в някое дружество в Лондон, но пак ме спъваше това, че нямам сигурен приятел, който да се нагърби с тази работа; а считах, че е опасно да нося със себе си банкови чекове, разписки, записи и други такива документи. Мислех си, че ако ги загубя, парите ми ще пропаднат и тогава с мене ще бъде свършено; а можеше и да ме ограбят и дори да ме убият заради тях при пътуването. И така, просто не знаех какво да правя.
Една сутрин ми дойде на ум да отида сама в банката, където често бях ходила да получавам лихвите от някои полици и където един от чиновниците ми се беше видял много почтен. Веднъж ми беше платил по-малка сума, отколкото имах да получавам, и аз, без да я преброя точно, вече си тръгвах, когато той ме спря, поправи сметката и ми даде разликата, която спокойно можеше да тури в джоба си.
Отидох при него и го попитах дали би се съгласил да посъветва една бедна вдовица, която няма приятели и не знае как да постъпи с парите си. Той ми отговори, че ако се касае за нещо, което влиза в неговия обсег на работа, ще се постарае да не бъда ощетена, но че най-добре би било да ме запознае с един свой приятел, сериозен човек, чиновник в една друга банка, който разбирал от финансови въпроси и на чиято честност бих могла напълно да се осланям.
— Аз отговарям за него и за всичко, което ще направи — рече той. — Гарантирам ви, че няма да ви ощети нито с един фардинг. При това той много обича да помага на хора във вашето положение и го прави безплатно.
Не знаех какво да отговоря на това предложение и като помълчах малко, му казах, че бих предпочела да получа съвет от него, но щом това е невъзможно, аз ще се доверя по скоро на препоръчания ми от него човек, отколкото на когото и да било другиго.
— Вярвам, госпожо — каза той, — че ще останете толкова доволна от моя приятел, колкото и от мен; при това той е в състояние да ви даде компетентен съвет, а аз не мога да кажа същото за себе си.
Изглежда, че беше претрупан с работа в банката и не желаеше да се занимава със сделки, които бяха извън неговата служба. Той повтори, че приятелят му няма да ми вземе нищо за съвета или за помощта, която ще ми даде, и това ме зарадва много.