Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Представи си, татко, тя не иска да ме целуне! Та мен ме е целувала самата императрица!
Мадам Помпадур се изчерви, после сухо се усмихна и рече: Господин Грим, момчето е лошо възпитано. Според вас то наистина ли е чак такова чудо?
— Трябва да чуете как свири.
— А слушала ли го е кралицата?
— Знаете, че тя предпочита картите. — Гласът на Грим стана увещаващ: — Вие първа в Париж можете да чуете изпълнението на момчето.
Тя помисли, после с хладно високомерие рече:
— Отстъпвам тази чест на другите. На онези, които повече ще го оценят.
Волферл се обърна към нея със същата студенина и Грим не можеше да разбере дали малкият й подражава, или й отговаря като равен с равен:
— Моля ви, мадам, свалете ме от масата.
Мадам Помпадур изпълни молбата му, но не го целуна и не пожела той да свири на подарения от краля клавесин, където бяха нарисувани портретите на двамата.
Леополд очакваше, че баронът ще се разсърди на Волферл, обаче Грим, като ги изпращаше до портшезите13 каза без всякакво раздразнение:
— Мадам е много болна, но крие това от краля. Всеки ден се гизди и въобще се държи така, сякаш е съвсем здрава. Луи не обича да има болни около него. Те му действуват угнетително. Нейните усилия обаче й струват много.
— Какво й е? — попита Леополд.
— Туберкулоза. Лекарят нарича тази болест „конгестия на белите дробове“.
— Струва ми се, че от това е болна и графиня ван Ейк.
— Според слуховете, да. Но и едната, и другата отказват да легнат на легло. Боя се, че упорството им ще ги погуби.
— Нима работите стоят тъй зле? — попита смаяният Леополд. И двете дами бяха облечени по последната мода и водеха бурен светски живот.
— Така изглежда. Но дали е точно така, никой не знае, те пред никого не искат да признаят, че са неразположени, камо ли болни.
— Не смятате ли нашата визита при мадам Помпадур за напразна?
— В никакъв случай. Да бъдеш поканен от нея, това придворните смятат за голяма чест. Не е беда, дето не чу изпълнението на децата. Сега за тях ще заговорят всички. Любопитството е възбудено. А да свирят, те ще успеят. Ще видите, че скоро ще получите покана.
— Тя не пожела да целуне Волферл. А нали той, както сам се изразихте, е толкова мило дете?
— Във Франция това не е прието. От целувката ружът ще стане син. Париж не е Германия, господин Моцарт. Франция е изискана страна и хората тук са по-изтънчени.
— По всяка вероятност мадам Помпадур е била истинска красавица, тя и сега е още хубава.
— Когато я срещнах за пръв път, беше най-голямата красавица на Франция — отвърна Грим.
Леополд се усмихна вътрешно: когато трябва, той в нищо няма да отстъпи на който и да било французин.
Привечер настроението на татко се промени. И той рече нещо, което порази Волферл. Това стана, когато му помагаше при събличането — Волферл вече можеше и самичък, но то бе една от проявите на татковата любов; Леополд изведнъж каза със злост:
— Никога не бива да разчитаме на проститутки!
Волферл, чул думите на господин Грим и изпълнен с жалост към мадам Помпадур, учудено попита:
— Но нали тя е любовница на краля?
— Какво от това?! Пред никого не повтаряй тези мои думи, но тя си е най-обикновена проститутка и кой знае защо вдигат толкова шум около нея. Помни хубаво: никога не разчитай на проститутки.
— А госпожа д’Епине? Нали за нея ти ми каза, че била любовница на господин Грим?
— Това е друго нещо.
И татко не се впусна да обяснява нищо повече. Но когато Волферл попита какво е намерил кралят в мадам Помпадур, Леополд язвително отвърна:
— Негово величество е луд за кучета, коне, лов и кутийки за енфие, а пред бойното поле предпочита леглото.
Няколко дена по-късно Волферл получи покана да свири пред кралската двойка на кралския орган във версайския параклис. Загриженият татко каза на Грим, че Волферл свири по-добре на клавесин, но той обясни: от времето на Луи XIV органът се смята за крал на инструментите и инструмент на кралете. При това то ще бъде чудесна възможност момчето да се изяви. През това време Волферл с удоволствие наблюдаваше как Себастиан къдри перуката му, четка камзола и шапката, изобщо се грижи за него като за малък благородник. Научи още, че органът, на който ще свири, е любимият инструмент на Франсоа Купрен, наречен Велики и смятан за най-добрия френски органист. Волферл обаче не се плашеше, нито изпадна в прекалено благоговение. Органът си е орган, важното е да бъде добър.
Волферл хареса чистия тон на органа, макар че, както му се струваше, тембърът можеше да бъде и не толкова рязък. Дълго му ръкопляскаха и го обсипаха с комплименти, но най-важната похвала дойде от устата на краля. Като се обръщаше към Грим, кралят каза:
13
Портшез — вид преносимо кресло, в което може да се седи полулегнал. — Б.пр.