Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, че ви създавам толкова много неприятности.
За момента на всички им се стори, че това е начало на разговор, начало на оздравяването му. Ала след тези думи Ендър отново затвори очи и заспа; показателите на уредите останаха непроменени.
„О, чудесно — помисли си Пликт. — Аз го моля за една думичка, той ми я дава, но аз продължавам да знам толкова малко за него, колкото и преди. Пропиляхме няколко секунди, когато беше в съзнание, за да му обясним какво става, вместо да му зададем въпроси, чийто отговор никога няма да имаме възможност да чуем.“
Тя обаче остана в очакване, докато другите, поединично или по двама, постепенно се отказваха и излязоха от стаята. Валънтайн се приближи последна и докосна рамото й:
— Пликт, не можеш да останеш тук вечно.
— Ще остана, колкото мога.
Валънтайн се вгледа в очите й и сигурно видя нещо, защото се отказа да я убеждава. Излезе и Пликт отново остана сама с неподвижното тяло на човека, чийто живот се беше превърнал в смисъл на нейния.
Миро не знаеше дали да се радва, или да се плаши от промяната в младата Валънтайн, след като бяха научили истинската си задача. Докато преди се беше държала смирено, дори неуверено, сега тя едва се сдържаше да не го прекъсва на всяка негова дума. В момента, в който й се стореше, че е разбрала какво иска да каже, започваше да му отговаря — когато той изтъкнеше, че е имал съвсем друго предвид, тя пак се изказваше, преди да се е доизяснил. Миро си даваше сметка, че вероятно е станал твърде чувствителен — доста време речта му бе затруднена, така че почти всички го бяха прекъсвали, затова сега това много го дразнеше. Пък и не можеше да се каже, че в поведението й има някаква зла умисъл. Вал просто беше… жива. Вечно бодра — и почти не спеше, поне Миро почти никога не я виждаше да спи. А и не искаше да се връщат у дома между отделните пътувания.
— Гоним срок — казваше. — Сигналът за прекъсване на ансибалните връзки може да бъде даден всеки момент. Нямаме време за безсмислено размотаване.
На Миро му се искаше да я попита какво има предвид под „безсмислено“. Той със сигурност се нуждаеше от повече сън, но когато й го каза, тя само махна с ръка:
— Спи, ако искаш. Аз ще те заместя.
И така той лягаше и след като се събудеше, установяваше, че Джейн е изключила още три планети от списъка на възможностите — две от които обаче носеха следи от поражения от вирус като този на Десколадата, нанесени в рамките на последните хиляда години.
— Близо сме — казваше Вал и се впускаше в изнасяне на интересни факти от данните, докато не се прекъснеше сама, за да продължи анализа.
В това отношение беше демократична — прекъсваше се със същата лекота, с която прекъсваше него.
Сега, само след ден, Миро се отказа напълно да казва каквото и да било. Вал бе толкова съсредоточена върху работата им, че не говореше за нищо друго; а по тази тема Миро имаше много малко за казване, освен от време на време да й предава някоя информация, съобщена му от Джейн през кристала, вместо по компютрите. Почти пълното му мълчание обаче му даваше време да размишлява. „Точно това исках от Ендър — даде си сметка той. — Само че Ендър не може да го стори съзнателно. Аюата му го прави заради дълбоките му нужди и желания, не по негово желание. Той не можеше да отдели от вниманието си на Вал; работата на Вал обаче стана толкова вълнуваща, че сега Ендър не може да се съсредоточи върху нищо друго.“
Каква част от това Джейн разбираше предварително?, питаше се Миро.
И тъй като не можеше да го обсъди с Вал, той зададе мълчаливо въпроса си на Джейн:
— Защо разкри истинската цел на мисията ни, за да може Ендър да посвети цялото си внимание на Вал? Или нарочно си задържала информацията, за да не го прави?
— Аз не кроя такива планове — отговори тя в ухото му. — Имам други занимания.
— Така обаче извърши нещо полезно, нали? Тялото на Вал вече не е заплашено от разпадане.
— Не се прави на тъпак, Миро. Никой не те харесва такъв.
— И без това никой не ме харесва. Ти няма как да се скриеш в тялото й, ако то се превърне в купчина прах.
— Не мога да се нанеса в него и ако Ендър е вътре, напълно вглъбен в това, което прави, нали?
— Той наистина ли е напълно вглъбен?
— Очевидно. Собственото му тяло се разпада. И то по-бързо от тялото на Вал.
На Миро му беше нужна една секунда, за да го разбере:
— Искаш да кажеш, че той умира?