Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Ами ако ти обещая, че ще те обичам независимо какво става?
— Не можеш да обещаеш такова нещо.
— Добре, ако опиташ да ме удушиш или да ме изгориш, тогава ще спра да те харесвам.
— Ами ако опитам да те удавя?
— Не, под водата няма да мога да си отворя очите, така че няма да разбера, че си ти.
Двамата се засмяха.
— Това е моментът във филмите — каза Вал, — когато героят и героинята се усмихват и се прегръщат.
Гласът на Джейн ги прекъсна от двата компютъра едновременно:
— Извинявайте, че прекъсвам този романтичен миг, но вече сме над една нова планета и между повърхността й и някакви изкуствени обекти на орбита около нея се предават някакви електронни съобщения.
Двамата веднага се обърнаха към компютрите си и погледнаха данните, които им изпращаше Джейн.
— Няма нужда от повече анализи — отбеляза Вал. — Тук бъка от високоразвита техника. Ако Десколадата не идва оттук, местните със сигурност ще знаят къде е създадена.
— Проблемът е дали са ни забелязали и какво ще предприемат. Ако имат техника за изпращане на разни неща в космоса, сигурно разполагат и със средства за унищожаване на предмети в космоса.
— Аз следя за приближаващи обекти — успокои го Джейн.
— Я да видим — каза Вал — дали тези електромагнитни вълни носят нещо, наподобяващо език.
— Това са потоци от данни — обясни Джейн. — Анализирам ги за двоични кодове. Сигурно знаете обаче, че дешифрирането на компютърен език изисква три или четири нива на разкодиране вместо обичайните две, така че не е лесно.
— Мислех, че двоичният е по-лесен от обикновените езици — намеси се Миро.
— Така е при програмите и цифровите данни, но как стоят нещата с цифровите изображения? Колко дълга е една линия, ако е растеризирана? Каква част от кода е за заглавната част на съобщението? Каква част са данни за корекция на грешки? Каква част от двоичния код представлява зашифрован говорим език? Какво е закодирано в скрит вид? Нямам представа каква машина излъчва този код и каква го приема. Използването на по-голямата част от капацитета ми винаги е било проблем, а този път…
На дисплея се появи схема.
— …мисля, че това е модел на генетична молекула.
— Генетична молекула ли?
— Подобна на Десколадата. Тоест подобна и същевременно различна от тези на земните и лузитанските организми. Мислите ли, че ще успеем да я разкодираме?
Над компютрите потекоха низове от двоични данни. След миг преминаха в шестнайсетичен вид. Сетне се преобразуваха в картина, приличаща повече на смущения в предаването, отколкото на истински образ.
— Така не се сканира добре, но като набор от векторни инструкции резултатът изглежда по следния начин.
На дисплея започнаха да се появяват една след друга биологични макромолекули.
— Защо ще му е на някого да ни изпраща генетична информация? — попита Вал.
— Може би това е някакъв език — предположи Миро.
— Кой може да разчете такъв език?
— Може би онези, които са създали Десколадата.
— Искаш да кажеш, че разговарят, като изменят гени?
— Може би надушват гените. Само че го правят с огромна точност. Влагат различно значение в тях. След това, като са изпратили свои хора в космоса, е трябвало да разговарят е тях, затова са им пускали схеми и по тях те са възстановявали гените и са ги… хм, подушвали.
— Това е най-тъпоумното обяснение, което съм чувала — отбеляза Вал.
— Е, както сама каза, не си живяла особено дълго. Съществуват доста тъпоумни обяснения и не смятам, че постигам някакъв рекорд с моето.
— Може би просто правят някакъв експеримент, като изпращат тази информация — предположи Вал. — Нали не всички данни се включват в тази схема, Джейн?
— О, не, съжалявам, че съм създала такова впечатление. Това беше само малка част от данните, която успях да декодирам смислено. Има и една част, която прилича повече на аналогова, отколкото на цифрова и ако я трансформирам в звук, ще звучи така.
От компютрите се чу серия пронизителни пиукания.
— Или ако го преведа под формата на светлина, ще изглежда така.
Компютрите запримигваха в различни цветове.
— Кой знае как звучи или изглежда езикът на едно непознато същество?
— Виждам, че ще е трудно — отбеляза Миро.
— Математическите им способности са доста развити — добави Джейн. — Засякох някои математически изрази и ми изглеждат на доста високо ниво.
— Един страничен въпрос, Джейн. Ако не беше с нас, колко време щеше да ни е нужно, за да анализираме данните и да получим този резултат? Ако използвахме само компютрите на кораба.