Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Питър стана от стола:
— Да я видим. Да я цитираме. И да я оборим.
Царицата на кошера лежеше неподвижно. Беше приключила с отлагането на яйца за този ден. Работниците й спяха в мрака на нощта, макар че не тъмнината ги караше да стоят далеч от пещерата й. По-скоро нуждата й да остане сама в съзнанието си, да не се разсейва с хилядите си очи и уши, ръце и крака. Всеки от тях се нуждаеше от вниманието й, поне от време на време, за да работи; но за проникването на разума й в мрежата, наречена от хората „филотична“, се налагаше да мобилизира цялото си внимание. Дървото-баща, наречено Човек, й бе обяснило, че на един от човешките езици тази дума е свързана някак си с любовта. Връзките на любовта. Царицата на кошера обаче не беше толкова глупава. Любовта бе трескавото съвкупление на търтеите. Любовта беше в нуждата от постоянно презаписване, презаписване, презаписване на гените на всяко живо същество, филотичното сдвояване бе нещо съвсем различно. В него имаше нещо доброволно, когато живите същества са наистина разумни. То можеше да дари с вярност всеки, когото иска. Това бе по-велико от любов, защото създаваше нещо повече от потомство, наследило случайна комбинация на гените. Когато верността свърже две същества, те се превръщаха в нещо по-голямо, нещо ново, завършено и необяснимо.
Аз например съм свързана с теб — каза тя на Човек в началото на днешния им разговор.
Всяка нощ разговаряха така, направо с умовете си, макар че никога не се бяха виждали. Как можеха да се видят — тя винаги се криеше в мрака на подземния си дом, а той стоеше вечно вкоренен пред портата на Милагре. Разговорът на умовете обаче бе по-истински от всеки език и те се познаваха по-добре, отколкото ако използваха само сетивата си.
Винаги започваш по средата на мисълта си — отвърна Човек.
А ти винаги разбираш всичко, свързано с нея, така че какво значение има?
Сетне тя му разказа всичко, случило се между младата Валънтайн и Миро същия ден.
Дочух част от това — призна Човек.
Наложи се да крещя, за да ме чуят. Те не са като Ендър. Дебелоглави са и чуват трудно.
И какво? Можеш ли да го направиш?
Дъщерите ми са слаби и неопитни и са заети със снасяне в новите си домове. Как можем да създадем добра мрежа за хващат на аюа? Особено за такава, която вече има дом? Къде е мостът, създаден от майките ми? Къде е тази Джейн?
Ендър умира — каза Човек.
Царицата на кошера разбра, че това е отговорът на въпроса й.
Коя част от него? — попита — Винаги съм го смятала за най-близък до нас от всички човеци. Затова не се изненадах, когато стана първият сред тях, способен да управлява повече от едно тяло.
Едва-едва — отбеляза Човек — Всъщност изобщо не му се удава. Откакто двете нови тела се появиха, едва владее своето. И за известно време изглеждаше, сякаш ще отхвърли младата Валънтайн. Нещата обаче се промениха.
Успял си да го видиш?
Заварената му дъщеря дойде при мен. Тялото му е изпаднало в странно състояние. Не е някоя позната болест. Просто обмяната му на кислорода не протича нормално. Не може да дойде в съзнание. Сестрата на Ендър, старата Валънтайн, казва, че може би е насочил цялото си внимание към другите си две тела и не може да отдели достатъчно за старото. Затова то започва да се разпада. Първо белите дробове. Може би и на други места, но при белите дробове се забелязва най-ясно.
Трябва да внимава. Иначе ще умре.
Така и казах — напомни търпеливо Човек. — Ендър умира. Царицата на кошера вече бе направила връзката, която искаше да й покаже Човек.
Значи сега повече отвсякога има нужда от тази мрежа, която да хване аюата на Джейн. Трябва да уловим аюата на Ендър и да я прехвърлим в някое от другите две тела.
Иначе и те ще умрат с него, предполагам. Точно както всички работници от кошера умират заедно с царицата си.
Някои от тях всъщност остават живи с дни след това, но да, това наистина е така. Защото работниците не са способни да поберат съзнанието на царицата.
Не се прави, че знаеш всичко. Никоя от вас не е опитала да го направи.
Не. Ние не се боим от смъртта.
Затова ли изпращаш дъщерите си по други планети? Защото смъртта не означава нищо за теб?
Аз спасявам вида си, не себе си, ако забелязваш.
Аз също — каза Човек. — Освен това съм вкоренен прекалено дълбоко, за да ме пресадят.
Ендър обаче няма корени.
Чудя се дали той самият иска да умре. Не мисля. Той не умира, защото е загубил воля за живот. Тялото му умира, защото е загубил интерес към живота, който води то. Той обаче все още иска да живее живота на Питър. И на Валънтайн.