Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Той ли го казва?
Той не може да говори. А и не умее да използва филотичните връзки. Така и не се научи да се свързва с други същества, както умеем ние, дърветата-бащи. Както ти се свързваш с работниците си, а сега и с мен.
Ние обаче го открихме веднъж. Свързахме се с него чрез моста достатъчно здраво, за да чуем мислите му и да виждаме през очите му. И тогава той ни сънува.
Сънувал ви е, но така и не е научил, че сте миролюбиви. Така и не е научил, че не бива да ви убива.
Не е знаел, че играта е реалност.
Или че сънищата му са истина. Той притежава известна мъдрост, но момчето така и не се е научило да поставя под въпрос възприятията си.
Човек — каза Царицата на кошера, — ами ако ви науча как се създава мрежа?
Искаш да опиташ да хванеш Ендър, когато умре?
Ако успеем да го уловим и да го пренесем в някое от другите му тела, може би ще научим достатъчно, за да уловим и Джейн.
Ами ако не успеем?
Ендър ще умре. Джейн ще умре. Ние ще умрем, когато флотилията пристигне. Къде е разликата от нормалния ход на живота?
Във времето.
Ще опитате ли да сглобите мрежата? Ти, Рутър и останалите дървета-бащи?
Не знам какво имаш предвид под мрежа и дали тя е различна от връзките между дърветата-бащи. Може би си спомняш, че ние сме свързани и с дърветата-майки. Те не могат да говорят, но са пълни с живот и ние се закотвяме за тях толкова здраво, колкото работниците ти са свързани с теб. Намери начин да ги включиш в мрежата си и дърветата-бащи ще се присъединят сами.
Нека опитаме тачи нощ, Човек. Да опитаме да изплетем мрежа заедно. Кажи лш как го разбираш ти и аз ще ти обясня какво правя и накъде води.
Не трябва ли преди това да намерим Ендър? За да не го изгубим.
Когато му дойде времето — отвърна Царицата на кошера. — Освен това не съм сигурни, че мога да го намеря, когато е в безсъзнание.
Защо не? Веднъж сте му дали сънища.
Тогава имахме мост.
Може би Джейн ни слуша в момента.
Не. Щях да я усетя, ако бяхме свързани. Тя се вмества твърде добре в мен, за да мине незабелязана.
Пликт стоеше до леглото на Ендър, защото не можеше да седне, не можеше да помръдне. Той щеше да умре, без да промълви и една думичка. Тя го бе последвала, беше зарязала дом и семейство, за да бъде до него, а той какво й бе казал? Да, понякога я оставяше да бъде негова сянка; да, тя беше мълчалив свидетел на много от разговорите му през последните няколко седмици и месеци. Ала когато искаше да говори с него за по-лични неща, за по-дълбоки спомени, за смисъла на някои негови действия, той поклащаше глава — не рязко, той бе внимателен човек, но твърдо, защото не искаше тя да го разбере погрешно — и казваше: — Пликт, аз вече не съм учител.
„Напротив, учител си — искаше й се да му каже. — Книгите ти продължават да учат хората дори там, където не си стъпвал. «Царицата на кошера», «Хегемона» — а сега и «Животът на Човек» заема мястото си редом с тях. Как можеш да говориш, че вече не си учител, след като има още книги, които можеш да напишеш, още мъртви, от чието име да говориш? Ти си говорил от името на убийци и светци, на други видове, а веднъж и от името на един цял град, изпепелен от вулкан. Докато разказваш за живота на други, къде е историята на твоя живот, Андрю Уигин? Как мога да говоря от твое име след смъртта ти, щом не си ме научил как става?
Или това е последната ТИ тайна — че не си знаел за хората, от чието име си говорил, нищо повече от това, което сега аз знам за теб. Ти ме принуждаваш да си измислям, да се досещам, да се чудя, да си представям — това ли си правил и преди? Научавал си най-популярната история, след това си измислял алтернативно обяснение, което да се струва логично за другите и да е смислено и способно да влияе върху разума им, и си го разказвал — макар да е била пълна измислица, историята ти се с превръщала в най-широко приетата истина. Това ли трябва да кажа, когато говоря от името на Говорителя на мъртвите? Неговите способности не бяха в намирането на истината, а в измислянето й; той не разкриваше, не разбулваше, не разясняваше живота на мъртвите, той го създаваше. И затова аз създавам неговия. Сестра му казва, че умира, защото опита да последва жена си и да й се отдаде изцяло в живота на покой и уединение, за който винаги е мечтала; но точно покоят го убива, защото аюата му е привлечена от живота на странните деца, излезли като напълно изградени личности от ума му, и старото му тяло въпреки годините, които без съмнение му остават, е отхвърлено, защото той не му обръща достатъчно внимание, за да го запази.
Той не искаше да изостави жена си или тя да го изостави, затова се отегчи до смърт и като остана с нея, я нарани повече, отколкото ако я беше напуснал.