Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Е, той поне опита да обича една жена повече от този самозабравил се калкулатор!
Лицата им бяха едно срещу друго — Миро бе малко по-висок, но стоеше с леко присвити крака, защото не беше успял да се изправи съвсем поради близостта й; чувстваше дъха й, топлината на тялото й — толкова близо, че си помисли: „Това е моментът, когато…“
И тогава го каза на глас, преди още да е завършил мисълта си:
— Това е моментът, когато във всички филми крещящите си мъж и жена внезапно се поглеждат в очите и се прегръщат, започват да се смеят и се целуват.
— Да, във филмите. Ако ме докоснеш, ще ти вкарам топките толкова дълбоко, че ще се наложи да ти ги вади сърдечен хирург.
Тя се извъртя и се върна на стола си. Миро се отпусна на своето място и каза — на глас, но тихо:
— Е, Джейн, докъде бяхме стигнали, преди да ни връхлети торнадото?
Джейн отговори бавно — по същия начин, по който говореше Ендър, когато иронизираше:
— Сега виждаш защо срещам трудности с използването на коя да е част от тялото й.
— Да, аз имам същите проблеми — каза беззвучно Миро, но се засмя на глас; леко кикотене, което знаеше, че ще изкара Вал от нерви.
И по начина, по който тя настръхна, разбра, че е постигнал желания ефект.
— Не искам да се карате — каза спокойно Джейн. — Искам да работите заедно. Защото може да се наложи да се справяте без мен.
— Доколкото мога да преценя, двете с Вал работите без мен.
— Вал работеше, защото е толкова пълна с… с това, с което е пълна сега.
— Пълна е с Ендър.
Вал се обърна със стола си и го изгледа:
— Не се ли безпокоиш понякога за сексуалната си ориентация, да не говорим за нормалността си, при положение че от двете жени, които обичаш, едната съществува само във връзките между компютрите, а душата на другата всъщност е на съпруга на майка ти?
— Ендър умира — отбеляза Миро. — Или вече знаеш?
— Джейн спомена, че изглеждал незаинтересован.
— Умира.
— Мисля, че това говори красноречиво за природата на мъжете — и двамата с Ендър твърдите, че обичате жени от плът и кръв, но всъщност не можете да им дадете достатъчна част от вниманието си.
— Е, ти имаш цялото ми внимание, Вал. Колкото до Ендър, ако не отделя внимание на майка ми, то е, защото целият му интерес е насочен към теб.
— Към работата ми, искаш да кажеш. Към задачата. Не към мен.
— Добре, ама това е всичко, на което ти обръщаш внимание, когато не ми крещиш, че говоря с Джейн и не те слушам.
— Точно така. Мислиш ли, че не виждам какво става с мен през последния ден? Как изведнъж говоря, без да мога да спра, как съм толкова възбудена, че не мога да заспя, как аз… Ендър, който се предполага, че винаги е бил истинската ми самоличност, досега ме беше оставил на мира и това бе прекрасно, защото онова, което прави сега, е ужасно. Не виждаш ли, че съм уплашена? Това е прекалено. Повече, отколкото мога да понеса. Не мога да задържа толкова много енергия в себе си!
— Ами тогава говори за това, вместо да ми крещиш.
— Ама ти не ме слушаш. Опитах се да те заговоря, но ти се занимаваше е Джейн и не ме забелязваше.
— Защото ми беше писнало да слушам безкрайни върволици от данни и анализи, които със същата лекота мога да проверя на компютъра. Как да разбера кога си решила да прекъснеш монолога си и да кажеш нещо човешко?
— Всичко в момента надхвърля жизнения ми опит, а аз нямам такъв. Ако си забравил, не съм живяла много дълго. Не знам много неща. Нямам представа например защо се интересувам толкова за теб. Ти си този, който иска да ме измести като хазаин на това тяло. Ти си този, който иска да ме изгони или да ме вземе, но аз не го желая, Миро. В момента се нуждая само от приятел.
— Аз също.
— Само че аз не знам как да го намеря.
— Аз, от друга страна, много добре знам. Само че последния път, когато се сприятелих с жена, се влюбих в нея, но тя се оказа моя полусестра, защото баща й беше таен любовник на майка ми, а мъжът, когото мислех за мой баща, бил стерилен заради някаква болест, която разяждала тъканите му. Сега виждаш защо съм толкова колеблив.
— Валънтайн е твоя приятелка.
— Да, бях забравил. Имал съм двама приятели.
— И Ендър.
— Трима. Със сестра ми Ела стават четирима. И Човек ми беше приятел, значи петима.
— Виждаш ли? Имаш достатъчно опит, за да ме научиш как се печелят приятели.
— За да направиш някого свой приятел — повтори Миро думите на майка си, — трябва и ти да си му приятел.
— Миро… Страх ме е.
— От какво?
— От този свят, който търсим, от това, което можем да намерим там. От това, което ще се случи с мен, ако Ендър умре. Или ако Джейн се превърне в… какво, моя вътрешна светлина, мой кукловод? Или от това, което ще чувствам, ако престанеш да ме харесваш.