Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Е, достатъчно жестоко ли е това, Ендър? Той унищожи цариците на кошери на десетки планети и остави само една от този велик и древен народ. И я върна към живота. Оправдава ли спасяването на последната ти жертва клането на всички останали? Той не е искал да го направи, това е извинението му; но убийството си е убийство и когато животът е прекъснат в зародиш, нима аюата казва: «О, детето, което ме уби, си мислеше, че това е само игра, затова престъплението му не е толкова тежко»? Не, самият Ендър би казал: «Не, убийството е еднакво тежко и аз нося товара му върху раменете си. Ничии ръце не са толкова омазани с кръв като моите; затова ще говоря жестоката истина за живота на онези, които са умрели с оцапани ръце, и ще покажа, че дори и те могат да бъдат разбрани.» Той обаче греши, те не могат да бъдат разбрани, никой от тях не може да бъде разбран, говоренето от името на мъртвите постига ефекта си само защото те не са сред нас и не могат да поправят грешките ни. Ендър е мъртъв и не може да оспори грешките ми; затова някои от вас ще си помислят, че не съм допуснала никакви, ще си помислите, че говоря истината за него, но истината е, че никой човек не може да разбере другия, от началото на живота му до края; няма истина, която може да се знае, само измислици, които си въобразяваме, че са истина, измислици, за които пи казват, че са истина, измислици, в които наистина вярват; а всичко това са лъжи,“
Пликт стоеше и отчаяно репетираше речта си до ковчега на Ендър, макар че той още не беше мъртъв — все още лежеше на кревата и получаваше въздух от кислородна бутилка и гликоза от система, свързана с вените му. Не беше мъртъв — само безмълвен.
— Една дума — прошепна тя. — Само една думичка!
Устните на Ендър потрепнаха.
Пликт трябваше веднага да повика другите. Новиня, изтощена от плач — тя стоеше от другата страна на вратата. Валънтайн, сестра му; Ела, Олядо, Грего, Куара, заварените му деца; и много други, които искаха да го погледнат, да го чуят, да го докоснат. Ако можеха да известят за това и други светове, как ли щяха да скърбят за него хората, които помнеха как е говорил през всичките тези три хиляди години, обикаляйки планета след планета? Ако можеха да обявят истинската му самоличност — Говорител на мъртвите, автор на две… не, на три велики книги; и Ендър Уигин, Ксеноцида, две души в едно тяло — о, каква вълна от шок щеше да се надигне в човешката вселена?
Да се надигне, да расте, да намалява, да стихне. Като всички вълни. Като всеки шок. Една бележка в учебниците по история. Няколко биографии. Преработени биографии след едно поколение. Статии в енциклопедиите. Бележки в края на преводите на книгите му. Така завършва животът на всички велики личности.
Устните му помръднаха.
— Питър — прошепна той. И отново замълча.
Какво предвещаваше това? Той още дишаше, показанията на уредите не се бяха променили, сърцето му продължаваше да бие. Ала той викаше Питър. Означаваше ли това, че копнее да живее живота на детето на ума си, на младия Питър? Или в пристъп на бълнуване призоваваше брат си, Хегемона? Или брат си като момче. Питър, чакай ме. Питър, добре ли се справих? Питър, не ми причинявай болка. Питър, мразя те. Питър, за една твоя усмивка съм готов да умра или да убия. Какво искаше да каже? Какво трябваше да каже Пликт за тази дума?
Тя се отдалечи от леглото. Отиде при вратата и я отвори.
— Съжалявам — каза прел пълната с хора стая, които рядко я бяха чували да произнася и дума. — Проговори, преди да успея да извикам когото и да било. Но може да проговори отново.
— Какво каза? — надигна се Новиня.
— Само едно име. Питър.
— Вика това чудовище, което призова от Отвъдното, а не мен! — възкликна Новиня; ала това не беше тя, а жената, в която се бе превърнала под влияние на лекарствата — тя говореше.
— Мисля, че вика мъртвия си брат — каза старата Валънтайн. — Новиня, искаш ли да влезеш?
— Защо? Той не вика мен. Вика него.
— Още е в безсъзнание — каза Пликт.
— Виждаш ли, майко? — намеси се Ела. — Той не вика никого, просто бълнува. Това все пак е нещо, казал е нещо и това е добър знак.
Новиня обаче не пожела да влезе. Затова, когато той отвори очи, до леглото му стояха Валънтайн, Пликт и четирите му заварени деца.
— Новиня — промълви.
— Тя страда отвън — каза Валънтайн. — Упоена до безпаметност, страхувам се.
— Няма проблем. Какво е станало? Явно съм болен.
— В един или друг смисъл — отвърна Ела. — „Липса на внимание“ е по-точно обяснение на състоянието ти, доколкото мога да определя.
— Искаш да кажеш, че съм претърпял някаква катастрофа?
— Искам да кажа, че отделяш твърде много внимание на онова, което се случва на две други планети, и затова тялото ти е на ръба на саморазрушението. Под микроскопа се виждат клетки, които едва-едва опитват да възстановят повредените си обвивки. Цялото ти тяло се разпада.