Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Искам да кажа, че Вал е съвсем жизнена.
— Изобщо ли не обичаш вече Ендър? Не те ли е грижа за него?
— Ако Ендър не го е грижа за собствения му живот, защо да се интересувам аз? И двамата правим всичко, което е по силите ни, в тази много объркана ситуация. В резултат на това аз ще умра, той ще умре. Ти едва не загина и ако се провалим, още много други същества ще се простят с живота.
— Колко си студена!
— Няколко присветвания между звездите, това съм аз.
— Глупости. Какво е това настроение?
— Аз нямам чувства. Аз съм една компютърна програма.
— Всички знаем, че имаш собствена аюа. И душа, ако така искаш да я наречем, като всеки друг.
— Хората с души не могат да бъдат унищожени с изключването на няколко машини.
— Те ще изключат милиарди компютри и хиляди ансибали изведнъж, за да го постигнат. Бих казал, че е доста впечатляващо. На мен ми стига и един куршум. Една обикновена електрическа ограда едва не ме изпари.
— Предполагам, че би ми било по-приятно да умра със силен гърмеж или мирис на загоряло. Де да имах сърце! Ти вероятно не знаеш тази песен.
— Израсъл съм с класическите видеофилми. Благодарение на тях преживявахме много от неприятностите у дома. Ти имаш мозък и нерви. Мисля, че имаш и сърце.
— Това, което нямам, са рубинени пантофки. Знам, че няма по-хубаво място от дома, но не мога да се върна там.
— Защото Ендър използва толкова усилено тялото й, така ли? — попита Миро.
— Не желая да използвам тялото на Вал, както се опита да ме принудиш ти. И на Питър ще свърши работа. Дори на Ендър, след като вече сам не го използва. Всъщност аз не съм жена. Просто такава самоличност съм си избрала, за да стана по-близка с Ендър. Той среща затруднения при връзките с мъже. Проблемът е, че дори Ендър да изостави едно от тези тела, за да го използвам, нямам представа къде се намира аюата ми. Ти можеш ли да поставиш аюата си, където поискаш? Къде е тя сега?
— Царицата на кошера опитва да те намери. Тя може да го постигне — нали нейните предци са те създали.
— Да, тя с дъщерите си и дърветата-бащи изграждат някаква мрежа, но това никога не е правено — да уловиш нещо, което вече е живо, и да го вкараш в тяло, управлявано от аюата на някой друг. Няма да успеят и аз ще умра, но проклета да съм, ако оставя онези копелета, които са създали Десколадата, да дойдат след смъртта ми и да унищожат другите разумни видове, които познавам. Човеците ще ме убият, да, като си мислят, че съм само компютърна програма, излязла от контрол, но това не ме кара да желая унищожението на човечеството от някой друг. Нито на цариците на кошери. Нито на пекениносите. Ако искаме да ги спрем, трябва да го направим, преди да умра. Или поне трябва да пренеса теб и Вал там, за да можете да направите нещо след смъртта ми.
— Ако сме там, когато умреш, никога няма да успеем да се върнем.
— Лош късмет, а?
— Значи сме на самоубийствена мисия.
— Животът е самоубийствена мисия, Миро. Елементарна философия. Цял живот горивото ти постепенно свършва и накрая пукваш.
— Сега звучиш като майка ми.
— О, не. Говоря с добро чувство за хумор. Майка ти винаги е смятала, че съдбата й е трагична.
Миро тъкмо мислеше как да й възрази, когато Вал прекъсна разговора им.
— Мразя, когато постъпваш така! — възропта тя.
— Как? — попита Миро, чудейки се какво е казала преди този изблик.
— Когато не ми обръщаш внимание и говориш с нея.
— С Джейн ли? Аз винаги говоря с нея.
— Да, но преди понякога ме слушаше.
— Е, Вал, и ти понякога ме слушаше, но сега всичко е различно.
Вал скочи от стола си и се надвеси над него:
— Така ли било? Жената, която обичаше, беше кротка, срамежлива, винаги ти оставяше водещата роля във всеки разговор. Сега, когато съм възбудена, когато се чувствам наистина като себе си… е, това явно не е жената, която си искал, нали?
— Не че предпочитам мълчаливи жени или…
— Не, не можем да приемем такова обвинение, нали! Не, трябва винаги да се представяме като най-добродетелния…
Миро се изправи — не много лесно, тъй като тя стоеше съвсем близо до стола му — и изкрещя в лицето й:
— Просто искам от време на време да мога да завършвам изреченията си!
— И колко от моите изречения си…
— Добре, обърни нещата…
— Искаше да ме лишиш от собствения ми живот и да наместиш друга…
— О, това ли било? Добре, бъди спокойна, Вал, Джейн казва…
— Джейн казва, Джейн казва! Ти каза, че ме обичаш, но никоя жена не може да се конкурира с тази кучка, която винаги е в ухото ти, чува всяка твоя дума и…
— Сега ти звучиш като майка ми! Боже мили, не мога да си обясня защо я последва Ендър в манастира, тя винаги му е натяквала как обичал Джейн повече…