Рожби на съзнанието

— Сега името на жена ми, то всъщност означава „Закрилница на пияниците“.

— Не е вярно — възрази синът му. — Означава „Тази, която поставя нещата в ред“.

— За пиене! — изкикоти се баща му.

— Второто име няма нищо общо е първото. — Синът започваше да се дразни. — Не всичко има някакво значение.

— Децата толкова лесно се притесняват — отбеляза бащата. — Засрамват се. Искат да представят всичко в най-добрата светлина. Името на свещения остров всъщност е Ата Атуа, което значи „Смей се, Боже!“.

— Затова се произнася Ататуа, а не Ата Атуа — поправи го отново синът. — „Божия сянка“, това всъщност означава името му, ако изобщо значи нещо друго освен „свещеният остров“.

— Синът ми е буквалист. Винаги е толкова сериозен! Не може да разбере дори една шега, ако ще Господ да му крещи в ухото.

— Ти си този, който винаги ми крещи шеги в ухото, татко — отвърна синът с усмивка. — Как мога да чуя шегите на Господ при това положение?

За пръв път бащата не се засмя:

— Синът ми няма абсолютно никакво чувство за хумор. Въобразява си, че това беше шега.

Сиванму погледна Питър — той се усмихваше, сякаш през цялото време е разбирал какво им има на тези хора. Тя се почуди дали му е направило впечатление, че никой не им ги е представил; знаеха само роднинските им връзки с Грейс Дринкър. Нямаха ли имена?

Както и да е, храната беше хубава и дори човек да не разбира самоанския хумор, смехът и доброто им настроение бяха толкова заразни, че бе невъзможно да не се чувстваш щастлив и сред свои в тази компания.

— Мислиш ли, че това е достатъчно? — попита бащата, когато дъщеря му донесе последната риба.

Беше голямо розово морско създание, покрито с някаква блестяща заливка — отначало Сиванму си помисли, че е захарен сироп, но кой би сложил такова нещо на риба?

Децата веднага отговориха на въпроса на бащата, сякаш това бе някакъв ритуал в семейството:

— Уа лава.

Името на едно философско течение? Или просто самоанският израз за „стига толкова“? Или и двете едновременно?

Грейс Дринкър се появи едва когато последната риба бе изядена наполовина; не направи никакъв опит да се извини, че не ги е поздравила, когато се размина с тях преди повече от два часа. Морският бриз разхлаждаше отворената стая, навън ръсеше лек дъждец, докато слънцето се мъчеше да се потопи в океана далеч на запад. Грейс седна край ниската масичка, между Питър и Сиванму, които си бяха мислили, че седят твърде близо един до друг и помежду им няма място за друг човек, особено за човек с такива пищни форми като Грейс. Място обаче очевидно имаше, ако не — когато тя започна да сяда, то със сигурност, когато се настани, и след като си размениха учтивости, тя завърши подхванатото от семейството й — оглозга рибата до последната костичка, облизвайки пръсти и с гръмогласен смях при всяка шега, изстреляна от съпруга й.

По едно време Грейс изведнъж се наклони към Сиванму и каза съвсем сериозно: