Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Искаме да говорим с Малу от Ататуа.
— Не го познавам — отвърна лодкарят. — Не съм чувал за такъв. Обърнете се към някого, който знае на кой остров живее.
— Нали ви казахме острова. Ататуа. Според атласа не би трябвало да е далеч оттук.
— Чувал съм го, но никога не съм ходил там. Отидете при друг.
И това се повтаряше при всеки лодкар.
— Не ти ли се струва, че тук не обичат чужденците? — попита Питър, когато се върнаха в хотела. — Тези хора са толкова примитивни, че се отнасят с неприязън не само към раманите, фрамлингите и утленингите. Готов съм да се обзаложа, че дори тонганец или хаваец не може да се добере до Ататуа.
— Не мисля, че е някакъв вид расизъм. По-скоро е на религиозна основа. Струва ми се, че това място е свещено за тях и те го защитават.
— Какви са ти основанията?
— Защото не показват нито омраза, нито страх от нас, нито прикрит гняв. Просто се правят, че не ни забелязват. Нямат нищо против нас, просто не смятат, че заслужаваме да посетим това свещено място. Биха ни закарали навсякъде другаде.
— Може би, но не е възможно да са чак толкова ксенофобски настроени, иначе Аймана нямаше да стане тъй близък приятел на Малу, че да му пише.
Питър вдигна рязко глава — явно Джейн заговори в ухото му.
— О, Джейн отново е крачка пред нас. Аймана не е изпратил посланието си директно на Малу. Пратил го е на една жена на име Грейс. Тя обаче веднага е отишла при Малу, затова Джейн е решила да черпим от извора. Благодаря, Джейн. Харесва ми как интуицията ти винаги работи.
— Не й се присмивай — каза Сиванму. — Тя няма време. Заповедта за изключване на ансибалите може да бъде издадена всеки момент. Естествено, че ще бърза.
— Мисля, че тя просто трябва да прекъсне изпращането на подобна заповед, преди да бъде получена от когото и да било, и да установи контрол върху всичките проклети компютри във вселената. Да им натрие носовете.
— Това няма да ги спре. Само ще ги уплаши още повече.
— Междувременно, ние не можем да се доберем до Малу с лодка.
— Нека намерим тогава тази Грейс. Щом тя има достъп до Малу, значи, и външен човек може да отиде при него.
— Тя не е външен човек. Самоанка е. Има и самоанско име — Теу Она, — но е работила в света на науката, а там е по-лесно да носиш християнско име, както ги наричат. Западно име. Грейс е името, с което ще очаква да я наричаме. Така казва Джейн.
— Щом е получила писмо от Аймана, веднага ще разбере кои сме.
— Не вярвам. Дори да ни е споменал, как ще допусне, че вчера сме били на една планета, а днес сме тук?
— Питър, ти си непоправим оптимист. Вярата ти в логиката прави изводите ти нелогични. Разбира се, че ще реши, че сме същите хора. Аймана също ще го знае. Фактът, че сме способни да се прехвърляме от планета на планета, само ще затвърди убеждението им — че сме изпратени от боговете.
Питър въздъхна:
— Е, стига да не решат да ни принесат в жертва на някой вулкан, мисля, че няма лошо да сме богове.
— Не се подигравай с това, Питър. Религията е свързана с най-дълбоките чувства на хората. Любовта, която излиза от тенджерата, е най-сладката и най-силната, но омразата е най-гореща, а гневът — най-жесток. Докато пришълците стоят далеч от светите им места, полинезийците са миролюбиви хора. Когато проникнеш в светлината на свещения огън обаче, внимавай, защото ще се превърнат в най-жестокия и неуморим враг.
— Пак ли си гледала холозаписи?
— Чела съм го. Всъщност попаднаха ми и няколко статии от Грейс Дринкър.
— А, вече си знаела за нея?
— Не знаех, че е самоанка. Тя избягва да говори за себе си. Ако искаш да научиш за Малу и мястото му в самоанската култура на Пасифика (може би трябва да я наричаме Луманаи, както я именуват те), трябва да прочетеш нещо от Грейс Дринкър или от някого, който я цитира или оборва. Тя има една статия за Ататуа, ето как ми попаднаха писанията й. Изследвала е влиянието на Уа Лава върху самоанския народ. Предполагам, че когато Аймана е изучавал Уа Лава, първо е чел трудовете на Грейс Дринкър и й е писал за уточняване на някои въпроси; така е започнало приятелството им. Връзката й с Малу обаче няма нищо общо с Уа Лава. Той е представител на някакво по-старо течение, предшестващо Уа Лава, но Уа Лава все още зависи от него, поне тук, в родината си.
Питър задържа поглед върху нея. Тя чувстваше как я преценява, как решава дали все пак да не признае, че и тя има някаква способност да размишлява и че може, макар и малко, да му е от полза.
„Е, толкова по-добре за теб, Питър — помисли Сиванму. — Колко умно от твоя страна най-после да забележиш, че и аз имам аналитичен ум наравно с интуитивния, гномически, мантически, който бе решил, че е единственото ми достойнство.“